Voltage - 2013 - We Are Coming (Demo)

   Voltage са млада траш метъл група, създадена на 28 февруари 2011 година в Дупница. До сега групата има 13 авторски песни, както и кавъри на изпълнители като: Metallica, Megadeth, Slayer, Pantera и др. Групата има много концертни изяви някой от тях на: „Поп-рок фест Несебър”, "S'cool rock fest" в Пловдив, "Rock It Marathon", „Коко рок фест” в град Кърджали – там печели 2ро място, "Let's rock it" в Добрич, "Голямото междучасие 4" - там печели специалната награда продуциране и запис на песен. Но нека не прекаляваме със сухата статистика.
  Първото нещо което се набива най-силно на уши е, че това демо е изпипано по-добре от някой албуми излезли през тази година. Съдържа 3 песни с обща дължина 14:47 минути. Влиянията които се долавят за това време са наистина много, Overkill, Exodus, Slayer, Metallica. Първата песен Alone, е може би най-добрата. Това е композиция която прелива от здрави рифове и сола вокалите са на високо ниво а качеството на продукцията е отлично! Другата хубава песен е We Are Coming!, в нея според мен стила на групата на места клони повече към хардкор музиката и групи като Agnostic Front. Единственият недостатък е песента Bow, искам да кажа, че самата песен е хубава, но просто продукцията куца, може би защото е  Live изпълнение. Да се надяваме скоро да чуем албум от Voltage!
Оценка 6/10

WARTIME - Against Destiny (2010)

  В този така да се кажи дебютен албум прогресив - траш метълите от Wartime, разгръщат потенциала си напълно и демонстрират на 100% на какво са способни. Според мен музиката в албума е малко трудна за рамкиране, тъй като се долавят влияния от класическият хеви метъл, прогресив музиката и траш метъла. В случая едно от най-големите достойнства на албума е майсторското съчетаване на тези стилове в едно цяло.
  Записа започва ударно с песента Bequest. Именно в нея може да се доловят влияния на изпълнители като Judas Priest, най-вече в китарните партии. Вокалите са тежки и епични, а барабаните на места леко монотонни. За сметка на това в следващата песен барабаните са изнесени на преден план и са един от водещите инструменти, наред с китарите. Atomic bomb dome е песента с може би най-силно изразеното прогресив звучене. В това парче най-добре изпипания елемент е китарният риф който започва около 50-та секунда и който най-добре демонстрира качествата и достойнствата на групата. 
  От тук до края на албума Waretime показват завидни инструментални и вокални качества, както и професионално и добре премерено лавиране между прегреси и траш метъла, което в интерес на истината си е висш пилотаж. Сред най-забележителните песни в Against Destiny са Atomic Bomb Dome, Bequest, THe Drifter и Awereness. Песента 7 Years е изцяло инструментална композиция, която противно на очакванията ми е изпипана до най-малкият и на пръв поглед незначителен детайл. След две три по-внимателни изслушвания ни става ясно, че това не е пълнеж, а една много интелигентно изсвирена песен.
  За финал ще добавя, че това е един прекрасен албум пълен с отлично изсвирени песни и в който липсва всякакъв пълнеж. Просто здрав хеви метъл от първата до последната нота.
Оценка: 8,5/10

Day Of Execution - Dead Burning To Ashes

  Day Of Execution и всички останали български групи макар и трудно, успяха да докажат, че в България може да се създава качествена екстремна музика. Най-положителната страна на това явление е, че всички изпълнители успяват да избягат от традиционните клишета. За нас като фенове и журналисти, които подкрепят българската сцена, ни остава само да се надяваме това да продължава.
  Изданието което ще разгледаме сега, доказва тази тези с помощта осем прекрасни дет метъл песни, издържани в духа на класически изпълнители за жанра като Cannibal Corpse и Six Feet Under, плюс едно зловещо интро което допълнително придава нужната атмосфера на музиката.
  Както споменах всички песни са в класически дет метъл стил. Бързи, режещи китари, брутални бласт бийтове и неземно тежки и агресивни вокали. Най-доброто качество на албума е сравнителната разчупеност която музикантите са успели да постигнат и благодарение на която се Dead Burning To Ashes се вписва адекватно при останалите "тежки" издания, именно това е предпоставка този албум да се превърне в класика след време. Както бях споменал на едно друго място ако Day Of Execution не бяха българска група още с първият си албум щяха да пожънат огромен успех и да се вдигне повече шум около тях.
  Албума би допаднал най-много на феновете на класическият дет метъл и на всички останали които търсят качествена музика.
Оценка: 8/10

BALKHARA - Dustbowl (2013)

 BALKHARA са една от малкото наистина кадърни български групи в последно време. Изданието им от 2013 година Dustbowl подкрепя тезата ми. Новото издание на бандата е от пет песни и коренно се различава от CREST. Тук властва меланхолията, мрака и тежестта.
 Албума е изцяло акустичен което е допълнителна екстра към мрачната атмосфера. Албума е интересен от гледана точка на това, че в България не сме свикнали да слушаме подобна музика изпълнена от наши музиканти. Тук сякаш подобни творби се доказват малко по-трудно. Както вече казах, албума е акустичен, именно това е основният фактор който прави музиката толкова интересна и атмосферична. Стила е смесица между експериментален рок и прогресив рок/метъл.
 Водещите елементи в записа са бавните и монотонни китарни мелодии и тихите и драматични вокали. Относно визуалното оформление на изданието, то е семпло и не натоварващи с купища детайли. А това също понякога може да е определящо за начина по който ще се приеме даден запис. Пожелавам на групата да продължава да ни радва със стойностна музика и да поддържа високото си ниво.
оценка: 8/10

VIOLENTORY - THEORY OF LIFE 2013

 Според варненските експериментатори VIOLENTORY, теорията на живота се състои от 12 песни, изсвирени по перфектен начин и обединени в един прекрасен албум. Именно VIOLENTORY взеха приза за албум на 2013 година според списание Metal Hammer Bulgaria, при това съвсем заслужено.
  Както вече споменах албума съдържа 12 композиции, всички те са със силно изразено влияние от Гьотеборгската метъл сцена. Първото нещо което прави впечатление когато започнете да слушате албума е голямата техничност, отличен синхрон между музикантите. Много приятно впечатление ми направи начина по който се съчетават китарните сола със клавирните партии. Вокалите носят голяма доза епичност напомняща на Sabaton. Сред най-отличителните песни са Power Source, The Dreamkiller и The One, именно заради майсторските си китари. Въпреки, че специализираните издания и самата група определя стила си като Experimental Metal, за мен по-скоро е класически хеви метъл с мелодет влияния. Относно обложката тя е възможно най изчистена, небе наситено с облаци и съвсем стилизирано лого на групата, без никакъв излишен кич.
    The One - Красиво интро с хорови елементи което до известна степен носи мрачна атмосфера. Прелива в агресивна и ударна мелодия.
    Master Of Dreams - Започва с перфектна рифовка и агресивни барабани, за да може по-късно да се слеят с вокалната секция.
   Never Fall - Тази песен сякаш е продължение на Master Of Dreams.
   Forever (Catalysm) - Отново силно рифово начало, мощни барабани, този път на помощ идва клавира, тук вокалите са чисти в сравнение с предишните песни.
  Power Source - Отново мрачно интро изсвирено на пиано, рязко пресечено от агресивни вокали и здрави китари.
  The Dreamkiller - Това е песента с може би най-добре изсвирените китари от целия албум. През цялото време китарата е водещ инструмент.
  Over You - Песен с Power Metal звучене. Епични вокали и проточени китари.
  Against All Odds - 1.48 минути в която музикантите ни дават почивка от мощните инструментални структури и агресивните вокали.
  Brain Wash - Колкото и странно да звучи тази песен започва като типичен Cradle of Filth запис. Отново перфектни китари. И тук вокалите са чисти.
  Devolution - Тук за разлика от The Dreamkiller барабаните играят основна роля. Това е и песента с най-силно изразено Гьотеборг влияние, по отношение на вокалие. 
  Psychical Decay - Инструменталната част не се различава по нищо от останалите песни, но част от вокалите са силно "втежнени" 
  XperiMental - Най-експерименталната и най-прогресив ориентираната песен от всички. Тук е почти невъзможно да се направи анализ на влиянията.
Пожелавам на групата да продължават да издават подобна музика, и другата година отново да са на върха.
Оценка 9/10

New Day Coming - Save The Moment

  Варненско-русенска пънк рок банда. Състав: Георги Пехливанов ( Crowfish; A-Moral; Drive Your Life), Радни Станчев (Spot), Чавдар Манолчев (Crowfish), Валентин Десков (Maniacal Pictures; Crowfish) и Георги Петров (Casper).
Слушай изданието на: https://soundcloud.com/new-day-coming
  За да си улесня работата мога да оставя и само това като ревю, но не, няма да го направя. По принцип съм голям, да не кажа заклет фен, на българският пънк. Но сега сякаш съм малко разочарован! New Day Coming ни предлагат ЕП с 6 песни, който са по-скоро пънк и предназначени за някое радио, отколкото за широкият кръг фенове на тази музика. Един от най-големите недостатъците на записа е, че и шестте песни започват по един и същи начин. В началото си мислех, че нещо се е прецакало и първата песен започва всеки път от начало. Въпреки това ЕП-то има и много положителни черти, една от тях е свежите китари и мощните барани. Въпреки това което вече споменах радвам се, че излизат подобни записи, които имат две страни, добра и не чак толкова. Като цяло това е диск който е подходящ да се слуша всеки ден без да ти омръзне. Би допаднал не толкова на феновете на гаражният пънк, а по-скоро на поп-пънка. Не искам да правя по-дългосрочни прогнози, но мисля, че този албум, ще звучи по-добре след няколко години. Просто защото не сме свикнали да чуваме така музика от България.
Оценка 7/10

Ciroza - Don't try to hide

  До вчера щом чуех думите Thrash metal и България в едно изречение, започвах да се хиля. Е Ciroza успяха да ми затвориха устата. Don't try to hide е топъл, топъл разпространява се като подарък с брой 13 на METAL HAMMER BULGARIA. Този албум би се харесал и би се нагодил най-добре с предпочитанията и вкусовете на най-заклетите фенове на класическия Thrash.
  Влиянията на групи като Exodus, Sepultura, Kreator. Албума е крайно техничен. С едно слушане, можете да си набавите дозата рифове и майсторски сола за една седмица напред. Може би едно от най-ценните качества на албума е, че не е разнообразен цялостно а самата структура на отделните песни е разнообразна и направена така, че да задържи вниманието на слушателя до последната нота. Вокалите на места напомнят на тези на Том Арая, но това не е никакъв проблем, точно обратното, говори за големите вокални умения на певеца на бандата Валери Генов. Както вече казах, Ciroza са Thrash metal група от Монтана, Създадени са в началото на 2002 година от вокала Валери. Ако питате мен най-големият недостатък на групата е, че до сега не са издавали. Музиката на бандата е страхотна и си определено си струва да се чуе.
  За финал искам да пожелая на момчетата да продължават да ни радват с подобна музика и както е казал поета "Цироза не е болест!Това са го измислили докторите,само за да накарат 'ората да спрат да пият".
Оценка: 8/10.
http://www.gifpal.com/image/spT2S4znqPG/

TURN-DOWN Sofia Hardcore

Да... Прави сте ако вече сте се сетили продължаваме да пишем историята на българският хардкор. Лично аз винаги съм го правил с удоволствие просто до сега, не бях попадал на стари банди, явно не съм търсил както трябва. В тази статия ще се опитаме да се запознаем с най-важните неща около групата. TURN-DOWN са една от първите софийски Hardcore банди и първата българска New School/Metallic Hardcore група. Изпълнители като TURN-DOWN, INCRIMINAL, LAST HOPE, FACE UP, STAND STRONG, FORWARD and HUMAN-MASK са считани за пионери на софийският Hardcore. Именно тези групи образуват сплотеното приятелско ядро от средата на 90-те години.
  TURN-DOWN са създадени през 1995 от Виктор и Илко (ex-Last Hope). Текстовете на групата са по-лични, емоционални и мрачни, тези на колегите им от София и Варна по онова време. TURN-DOWN изнасят легендарни концерти в периода 1996 - 1998 в София и Варна. Включително и първият изобщо подобен концерт в Macedonia Hall. Записа на който ще направим анализ е реализиран на 3-ти март 1997 година. turn-down, на бас е Илко, първият басист на last hope, а вокалите са записани от Добро, вокал и бас на incriminalи първо басист на last hope а след това техен китарист до 2009 година. 
  Изданието е от 9 песни в духа на класическият Hardcore от онзи години. Най-силно впечатление на първо слушане прави прекалено доброто качество на материална нека не забравяме, че е записан през 1997 година, а в онези години, в България не е имало кой знае каква техника. Не се надявайте тук да чуете лигави вокали интрота от по 5 минути и клавири които да ви се набият в костния мозък. Лично на мен най-добро впечатление ми направи първата песен Scumpit. Според мен тя е еталон за това как трябва да звучи хардкор музиката не само през 90-те, а винаги.
  В заключение бих добавил, че този албум ще се хареса 100 % на феновете на качественият HC, и 100 % няма да хареса на хората които слушат така наречената "модерна" музика. Горещо ви го препоръчвам! 
http://turndown.bandcamp.com/album/life-is-like-a-1996

Lava - 2013 - Пътят към ада (Demo)

Ревю на още едно демо, чак ми е трудно да повярвам, че го правя, но все пак блога е създаден с ясната цел да подкрепя българските музиканти. В този ред на мисли ще кажа, че е бесмислено да делим музиката на демота, ЕП-та, албуми, концерти и т.н. Lava са създадени през Февруари 2011 година. От червен бряг са и свирят old-school thrash metal. Демото е с пет песни в духа на Sodom, Slayer, Kreator. Бързи и режещи китари, крайно агресивни вокали и барабани които не се чуват много добре. Може би най-голямото достойнство на изданието е, че музикантите са избрали да правят музиката си на БЪЛГАРСКИ език, което в последно време е рядко срещано явление сред родните ни музиканти. Препоръчвам ви да чуете "Пътят към ада" тъй като това е едни прекрасен old-school thrash metal с леки заигравки с класическият Death metal. Пожелавам успех на групата и дано скоро чуем нещо повече!

INCRIMINAL Sofia Hardcore - 1998 MD DEMO UNRELEASED GOOD QUALITY

Мдааа. Както е станало ясно от името на публикацията ще си говорим за български хардкор, само че не от вчера или оня ден а от преди има-няма 20 години. Става дума за INCRIMINAL, една от първите хардкор банди създадена почти по едно и също време с Last Hope, Turn-Down и Strategy X. 20 години след своето създаване групата се появи в глобалната мрежа и пусна за свободно сваляне две свои демота и една репетиция, в интерес на истината и трите записа с доста добро качество.

Аудио побоя съдържа 4 песни напълно издържани в духа на групи като BIOHAZARD, SUICIDAL TENDENCIES, MADBALL, AGNOSTIC FRONT. Както вече споменах като за демо записи създадени преди 14-15 години звука е на много прилично ниво. Бързи китари, агресивни барабани и директни вокали, на места с хорови изпълнения - класически HARDCORE!

 

Следвайки линка можете да изтеглите въпросното издание на принципа  "name your price": 

DOWNLOAD 

Bleak Revelation - Bleak Revelation (demo) 2013

Да си призная до днес не бях чувал за тази група. Приятно съм изненадан, че в България се прави подобна музика. Под подобна имам предвид не много популярна. Личи си че Bleak Revelation имат желание и хъс да правят тази музика което е достойно за адмирация! Демото което разглеждаме сега се състой от 3 песни. Всеки би казал, че няма кой знае какво за казване за 3 песни, но в случая не е точно така. Лично на мен инструменталната част от музиката на групата ми харесва много повече от вокалите. Не искам да кажа, че вокалиста на групата е некадърен или партиите му са изпълнени зле просто според мен има леко разминаване между инструменталната част и вокалната. Самите изпълнители определят себе си като Melodic doom/death metal, а групите които са им повлияли най-силно са Paradise Lost, My Dying Bride, Opeth, Katatonia, October Tide, Novembers Doom, Black Sun Aeon, Anathema, Sentenced, Insomnium, Ahab, Akercocke, Darkthrone(пак според тях) Пожелава им успех и се надявам скоро да имаме възможността да чуем дългосвирещ албум, това е интересна музика която заслужава да получи шанс от фенове и време...

Bleak Revelation - Bleak Revelation (demo) DOWNLOAD

Demenzia - Different Seasons - 2006

Хм... За втори път ми се случва да правя простотията първо да пиша за новият албум на дадена група а след това за дебюта, но това няма значение когато музиката е качествена и групата която разглеждаме няма нито една слаба песен. При Demenzia нещата стоят точно така. Дебюта на бандата Different Seasons съдържа 12 песни, първото нещо което прави впечатление и се набива на уши е, че песните са много, ама наистина много разнообразни. На първо слушане човек остава с впечатлението, че това е просто един праволинеен Death Metal, но ако се заслушаме малко по внимателно, ще разберем, че това далеч не е така. В албума се забелязват прогресив, дуум, и не малко класически елементи. Относно визуалната част, дебюта има много по богата обложка, както сами можете да видите.

 

Според мен това издание ще се понрави на феновете на, класическия Death metal, prog, heavy... За хората които искат да се сдобият с копие от албума могат да пишат на групата. Оценка няма да поставям.

Lotza Haters - Ултимативно тегаво демо на смъртта 2013

Да, не мисля, че е много добра идея да пиша ревю на демо, но нещо ме кара да вярвам, че тази група има "светло бъдеще". Или казано с думи прости те са добри в това което правят. Както самите те го определят " pure beatdown fun from Eastern Europe, by a bunch of cunts that don't take themselves seriously and love the music. " В групата участват хора от Redound, Cut Off и Всеки Следващ Ден, това е достатъчна предпоставка за хубава музика. Изданието съдържа пет песни една от които е интро, характерна черта за демото е, че песните завършват с леко зловещо аутро, но това допринася за оригиналността и по-високата креативност. Линк за безплатно сваляне на демто. 

Относно обложката, тя е съвсем семпла и без излишни глупости просто логото на групата и заглавието на запис.
Lotza Haters Facebook

Васко Кръпката - Емигранти

Честно да ви кажа идея си нямам как се запалих да слушам кръпката, но ето, факт е. Албума съдържа 11 песни да си призная не знам каква е общата им дължина, а и не мисля, че това има значение, стила мисля, че е ясен, класически блус, изсвирен от най-добрият блусар на България. Албума е издаден през 2010 година, но за голямо съжаление се сдобих  с него едва преди няколко дни. На пръв поглед албума е веселяшки и не е кой знае колко сериозен. Но това далеч не е така, когато се заслушате по-внимателно в песента "Емигранти", ще видите дълбокият смисъл. "Blues from the dark side of the wall" е посветена на духовната емиграция. Песента "Блус За Фолксваген Бус" е нещо като ръководство по автомобилизъм. Баладата "Забравения Манастир" е способна да ни пренесе поне за 6:30 минути на едно красиво място, а с "Доктор Блус" Васко се опива да ни излекува от всякакви притеснения и неприятности! Албума има и лек аромат на "Домашна Ракия Блус", но пък това му е чара. Албума би се харесал на всички фенове на блуса и песните с по-силен и дълбок смисъл.Личните ми фаворити в албума са песните: "Емигранти", "Blues from the dark side of the wall", "Забравения Манастир" и "Аз отлитам"

Както сами можете да видите обложката е много добре напаната с музиката и основната идея на записа емиграцията. Виждате китара в калъф куфар и релси... Единственото което се иска от вас е да си набавите албума и да се насладите на прекрасната музика.

Concrete - Annihilation Of Humans EP 2012

Сега е редно да си призная защо не съм обърнал внимание на това издание, причината е много проста, просто имаше един период в който ми се струваше, че в България е пренаситено с какви ли не групи и групички. Реално не съм осъзнавал, че внимание заслужават само качествените музиканти, а не всички. EP-то на Concrete от 2012 година което ще разгледаме сега не се различава с кой знае какво от дебюта на бандата Dawn of Revival от тази година, но все пак има нещо което сериозно бие на уши. В миниалбума на места се усещат доста осезаемо блек вокали и някои китарни сола присъщи по-скоро за Траш метъла, отколкото за Дет метъла. Барабаните са умопомрачително бързи, китарите са способни да отрежат всеки крайник а вокалите... Ами те са просто oldschool, така както трябва да звучат в един Death запис.
Изданието съдържа пет песни и може да се намери само в дигитален формат. 

Както виждате този път обложката е много по богата на цветове и една идея по-примитивна. Какъв е извода от всичко това ли, че пичовете от Concrete със всяко следващо издание започват да правят все по-зряла музика и знаят какво искат да правят, отърсили са се от страничните влияния.

Dawn of Revival

Dawn of Revival

Dawn of Revival

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Concrete "Dawn of Revival"

Да си призная скоро не бях чувал качествен death metal от старата школа произведен в България, но  Concrete ме изненадаха приятно. Този албум си струва да се чуе от всичко фенове на екстрмната музика. "Dawn of Revival" съдържа всички необходими съставки за перфектният death метъл запис. Най-доброто качество на творбата е, че всички инструменти се чуват ясно и отчетливо, а това е задължително дори и за най-ъндърграунд продукцията. Диска е перфектната колаборация между щатската дет сцена(Cannibal Corpse) и брутално ниските ревове на вокалиста Калин. Друго много важно нещо е, че момчетата не са преекспонирали със стремежа си да звучат оригинално. Те не се опитват да копират любимите си групи а просто вървят по техните стъпки. Относно облоката тя не е пренаситена с безброй детайли и щуротии от които може(дори е сигурно), че ще ти се завие свят просто синкави зомбита на черен фон все пак става дума за oldschool death metal. В заключение бих добавил, че албума е най-подходящ за феновете на истинският oldschool, които са с наистина отворено съзнание за съвсем леките експерименти. 

Джузепе Верди и хвърлянето не салфетки.

 Сигурно се чудите защо използвам името на великият музикант и това "крайно интелектуално занимание" в едно изречение. Ще ви кажа. Защото преди няколко дни ми подариха диск на Верди, много добро издание, придружено от книжка с биографична информация. Пуснах си диска, разтворих книжката и започнах да чета. Диска ме накара да се замисля как е възможно през 1800 и някоя година да се е създавала подобна музика, без компютри, без интернет и без плейбек. Друг поне според мен логичен въпрос е, защо сега, когато имаме всички тези възможности, софтуер, музикални инструменти и какво ли още не, не се създава подобна музика, поне не в България. Тук вирее само чалгата и поп музиката ала Криско... Сериозно ли? Толкова ли няма музиканти или просто никой не им обръща внимание? По-скоро второто. Можете ли да си представите следната ситуация, влизате в дискотека, там са пуснали Верди и всички хвърлят салфетки, ех картинка, това за голямо мое щастие никога няма да се случи.

Serpentine Creation - Dystopia (2009)

Български Блек метъл! Как само звучи, нали малко странно и дори нереално и моята реакция беше такава през 2009 година когато разбрах, че на път е да излезе Dystopia. Тогава си казах нещо от рода на "пф поредните копия на норвежката сцена", да ама не! Оказа се, че Serpentine Creation не копират никоя Блек Метъл група която бях чувал до този момент. Каква е причината да мисля така ли? Или съм слушам прекалено малко Блек или ушите са ми запушени или наистина имат свой собствен стил, по-скоро третото. Песента която поне според мен се откроява най-много от останалите е Dystopia. Тук групата е заложила на смесени вокали и красиви китарни сола. Много ми харесва и това, че песните не са с продължителност от по 12-13 минути. Друга приятна изненада която ще открият новите слушатели на Serpentine е, групата не ходи с по 5 килограма желязо и още толкова грим. песните които ви препоръчвам да чуете са Dystopia, Demonology, не че другото е пълнеж, но тези две песни са малко по-различни от другите.

Odd Crew - Beyond the Shell (2012)

Явно Odd Crew не могат да правят лоша музика, нищо, няма да им се сърдим! Албума на групата Beyond the Shell от миналата година е коренно различен от We Are What We Are(поне според мен). Тук момчетата са се отърсили от влиянието "DOWN", музиката им е станала много по тежка и технична, китарните солото са много по-добри, а барабаните в пъти по-брутални, с една дума - ЕВОЛЮЦИЯ! В този албум групата е решила да заложи на техниката и креативността за сметка на чуждите идеи. Най-важното от всичко е, че с този албум Odd Crew показват, че не са същата група от преди няколко години, сега са много по-зрели и заслужено едни от най-добрите! За финал ще пожелая на групата да продължава да прави все така смазващо добра музика и най ваното: Strength, Pride, Respect, Family

 

ODD CREW - We Are What We Are (2008)

Нека се върнем пет години назад! 
Кой идиот казва, че в България не се правела добра музика!? ODD CREW са една от групите които оборват тази нелепа теза! We Are What We Are... Албум в който влиянието на DOWN е прекалено голямо и въпреки това не ти се приисква да извадиш диска от уредбата и да го разбиеш в стената. Албума започва с Интро, което много прилича на интрото което чухме на концерта на Slayer към песента world painted blood от концерта им в София. WAWWA е албум пълен със добре изпяти вокали, барабани които все едно коват пирони в главата ти и великолепно изпълнени китари, чуй солото във Fallen Down. Като за общоприетите български стандарти това е страхотен албум, който точно 5 години по-късно звучи все така свежо както през 2008 година. Както вече единственото влияние което се чува в албума е това на колегите им DOWN, атмосферата е мрачна а музиката тежка това са ODD CREW, една от най-добрите български групи!

Last Hope/Vendetta - Sofia Hardcore (2013)

И така, неусетно дойде време за съвместен проект на тези две български чудовища - Last Hope и Vendetta. За хората които НЕ слушат тази музика това са просто "Безразборно изсвирени ноти", а за тези като мен, това е най-добрият хардкор албум излизал в България през 2013 година. Диска съдържа 6 песни, като една е обща(До дъно). Албума е с луксозна картонена кутийка, семпла обложка отпред и обща снимка на двете групи на задната част на кутията. Записа е ви типичния за двете групи агресивен Old School HardCore. Много здрави китари, маршови барабани, агресивни вокали, като на места са хорови - мечтата на всеки фен. Без съмнение най-добрата песен в албума е общата До дъно. Това до някъде се дължи на факта, че тя е най-разнообразната, а и необичайна, все пак двама вокалисти. Това естествено не означава, че другите песни не стават. Може би тази песен е моят фаворит от албума, защото усещам, че китарите в нея са най-мелодични, а вокалите най-разчупени. Следващата песен "Моят свят" е една от "истинските" които някога съм чувал. Текста отново е социален, а вокалите невероятно агресивни. Спирам да ви занимавам с глупости, просто си намерете албума и ще видите за както ви говоря!
Оценка 8,5/10

Brothers In Blood - As Times Goes By (2012)

 Идея си нямам защо реших да напиша ревю на ЕП от 4 песни... а да сетих се, ами защото това ЕП от 4 песни е зверски добро. Хардкор шайката с Плевенска жилка записва диска през 2012 в Ню Йорк, продуцент на албума е Joey Z от нюйоркските метъли Life of Agony. Както вече споменах диска съдържа 4 песни, издържани в типичния за групата Old School Hardcore. Това е ЕП което определено ще се хареса на феновете на класическият Hardcore и по-точно на групи като Agnostic Front и Biohazard. Здрави рифове, агресивни барабани, зверските вокали на Алекс Парванов, мощните бас партии на Алекс Йорданов - това е  As Times Goes By! Директен хардкор запис готов да срита една камара задници. А сега си набави това страхотно ЕП, пусни си го и се изкефи на макс!
Оценка: 8/10

Demenzia – Machinima (2013)

Признавам си, че преди да се сблъскам с този диск не бях чувал името на тази група, и да, това ми е грешката.Оказва се, че  Demenzia са една от най-свежите български групи които се навъртат наоколо. Machinima – това не е просто музика, а музикално пътешествие, по-точно музикално междустилово пътешествие. Heartache, интрото на албума е уникална „електронна картина” която поне според мен би допаднала дори и на феновете на клубната музика. Стила на групата е смесица между дет метъл, индъстриъл и класически хеви прийоми, които в интерес на истината не са много лесни за изпълнение. От много време не ми се беше случвало да слушам толкова техничен и богат на китари албум. Тук всичко звучи толкова органично, че все едно не е от тази планета. Влиянията които се чуват в творбата на първо четене са от Rammstein и  In Flames. Да, предходното изречение е правилно, „Rammstein и  In Flames”, някакъв много странен, но в същото време и избънредно добре звучащ хбрид между двете групи това е Machinima. Както казах албума е богат на китарен звук, именно това е най-хубавото от всичко. Китарите са водещ инструмент, но въпреки това не се натрупват и не са досадни и от вида: „аре бе тая жица няма ли край”. Както казах албума е смесица между Дет метъл и Индъстриъл, но въпреки това на места се чуват и хардкор елементи, например интрото на Hatred. Диска съдържа 11 песни като последните три са бонус. За финал е добре да спомена, че албума се разпространяваше с последният брой на Метъл Хамър България(безплатно). Съветвам ви да си намерите този албум и ще видите, че българската сцена не е в застой.

Оценка 9/10

Butcher Babies - Goliath (2013)

Когато излезе ЕП-то на Butcher Babies си казах, че подобно нещо не бях чувал и в скоби бях поставил фразата "...но всяко чудо за три дни". Сега разбирам, че от тази реплика е нямало нужда, доказателството за това се казва Goliath. Никога не съм бил заклет фен на женските вокали, но тази група определено ми харесва. Момичетата успяват да съчетаят по перфектен начин чисти вокали и неистово дране, а китарният терорист Henry Fluryно мачка ушите с нечовешки рифове. Като недостатък на албума бих посочил малко постните на пръв поглед барабани, да казвам на пръв поглед, защото ако се вслушаме малко по-добре ще чуем, че не са чак толкова постни колкото намалени, нещо като бас китарата в and justice for all. Продуцент на албума е John Wilbur. Диска съдържа 11 песни с обща продължителност 41:34, по мое мнение най-забележителната песен е Axe Wound, която беше включена в едноименното ЕП на бандата. Ако сте фенове на модерния Дед метъл и венските вокали това е вашият албум. Мелодия, агресия, здрави китари, какво друго може да искаме.
Оценка 7/10

Avenged Sevenfold - Hail to the king (2013)

Бях си казал, че тази група няма шанс да ме разочарова, е явно съм бъркал. Тази година групата издаде албума с който ще бъде запомнена, но не с добро. Три години по-късно и един барабанист по-малко групата е коренно различна, звукът е пластмасов а песните са прекалено радиофонични, обложката не мисля да я коментирам. Диска съдържа 11песни(това е с бонуса St. James) на едно място срещнах коментар, че групата се е изложила защото Двими не е на борда а той беше композитора, добре де а когато Ранди Роудс си отиде Ози Озбърн прееба ли музиката си, май не. Единственото хубаво нещо на този албум е китарният звук на Синистър Гейтс. Барабаните са нескопосани, вокалите прекалено лежерни а баса, ами бас липсва. Такъв диск може да бъде записан и от деца в гимназията. Както написах във Фейсбук Hail to the king звучи прекалено много като El Gringo на Manowar, а не съм сигурен дали това е много добре. Медала има и друга страна и тя е, че след 5-10 години този запис може да влезе в графата "култови албуми", в което развира се няма нищо лошо, все пак всеки си има мнение. За обобщение ще кажа, че за всеки влак си има пътници, но за съжаление за този те ще са по-малко. Остава надеждата, че групата ще поправи грешката и ще ни зарадва с достоен наследник на великолепния nightmare.
Оценка: 4/10

Голямото завръщане с White Wizzard (сингли 2009/2010)

След това доста дълго прекъсване реших все пак да възстановя дейността на блога с бандата с която го стартирах White Wizzard, така е най-логично, нали? Ако си мислите, че ще прочетете ревю на The Devils Cut от 2013 година жестоко се лъжете(между другото този запис е жесток). Нека спра с празните приказки и да действам по същество. Темата на статията е синнглите на групата, Over the Top и Shooting Star, Съответно от 2009 и 2010 година. Да глупаво е да се прави ревю на 3 авторски песни и един кавър, но в случая отделеното време си струва.

Over the Top включва едноименната и Gates of Gehenna. В случая едноименната песен е по добрата, дълга е 5:08 минути за това време old school шайката успява да разкрие пълният си потенциал с помоща на стържещи китарни рифове, "летящи" сола, ударни барабани и вокали които звучат една идея по-добре от тези в High Speed G.T.O.
 Не така стоят нещата с втората композиция от изданието. Въпреки прекрасният риф в началото тя няма с какво друго да се похвали, за съжаление. Песента е в пъти по-монотонна от Over the Top, но тук поне бас китарата е много по-отчетлива.

 Shooting Star от вторият сингъл е една от най-разнообразните песни в скромната дискография на групата. Тук Heavy/Power влиянията са най-силни. На моменти дори напомня на именитите германци от Helloween. Втората песен ме изненада много приятно - We Rock класиката на вездесъщият Рони Джеймс Дио, от албума на DIO The Last in Line. Хубавото на този кавър е, че момчетата не са се опитали да направят точно копие на класиката от което никой няма нужда(въпреки, че вокалите приличат зловещо много на тези на ДИО) а са създали версия която отговаря точно и адекватно на техния стил и на времената в които живеем. За сега толкова по темата White Wizzard, следващият път ще обърна внимание на новия ретро шамар на Белите Магьосници(Те го заслужават.)

Tarja Turunen /30.03.2013, НДК, зала 1 - 20.00ч. / (ex-Nightwish)

Скандинавски славей покори София
Tarja Turunen /30.03.2013, НДК, зала 1 - 20.00ч. / (ex-Nightwish)
Иван ‘’Sir JOHN’’ Апостолов

Скандинавски славей покори меломанските сърца на препълнилите уютния търбух на зала 1 в НДК фенове, зажаднели за безумната (и разкошна) смес от класически бисери, родени от силата на човешкия гений през вековете, рок и метъл еталони, трасирали съвременната музика през последните 50-60 години, както и композиции от собствената й, разнообразна и преинтересна кариера със и без финландските симфонични сиротници Nightwish, като всичкия прекрасно замислен, аранжиран и изпълнен спектакъл беше доста умело гарниран с уж случайни остроумия – с публиката, с оркестъра, дирижиран вещо с нескрита и огромна страст от страхотния БГ маестро Левон Манукян, както и с харизматичния ‘’ударник’’ и постоянен член(и партньор) в музикалните пътешествия на звездата мистър Майк Терана!Това е може би най честният коментар за случилото се в приятната съботна вечер на 30.03.2013г. Перфектната организация на събитието позволи да се насладим до краен предел на този голям музикален празник, а пресконференцията състояла се два дни по-рано се превърна в най-задушевната среща между любим изпълнител и почитателите му.Харизмата на чаровното сопрано(с цяло име: Таря Сойле Сузана Турунен-Кабули - на фински: Tarja Soile Susanna Turunen-Cabuli) от малкото градче Китее, намиращо се в югоизточна Финландия, е удивително пленяваща – кой би предположил, че зад спокойното лице и предразполагащата усмивка се крие такава буря от емоции От най-нежни- до възпламеняващи! Без съмнение една истинска, творческа личност от голяма величина!


Първата част на елитарното шоу ни предложи една…твърде кротка, камерна и като че дълбоко лична програма, събрала в себе си ненатрапчиви вариации на класически произведения + ефектни инструментални еквилибристики за ударни, перкусии и оркестър. Големите паузи между всяко ‘’парче’’, разрязваха въздушното пространство като с огромен и остър сатър, но във втората част вече бяхме свикнали и дори чрез тях са увеличаваше интереса към всяко следващо музикално пътешествие, на което Таря с грация и аристокротичност, присъщи на коронованите особи ни отвеждаше! Именно след неочаквания антракт, дал повод за образуването на очаквано голямата димна пелена пред централния вход на НДК, се случиха и големите ‘’взривове’’ на вечерта – започна се с акапелна разкошотия по "You Take My Breath Away" – малко известен шедьовър на гениалния Фреди Меркюри от класическия албум на Queen ‘’A Day at the Races’’1976! Уникално изпълнение – който не е бил, той няма да разбере от ничии обяснения и впечатления! Оттук насетне можеше да очакваме всичко от финската принцеса и невероятните БГ музиканти, а също и от нереализирания (и слава Богу?!?!?) кечист и бъдещ вокалист(кой знае, човекът показа данни?!?!?Майк Терана! Последваха (без да спазвам хронологията): LedZeppelin medley, от което настръхнаха окосмените части и сърца на цялата зала, а Kashmir си е Kashmir(легендарна композиция от шестия албум на британските титани ‘’Physical Graffiti’’1975)! Дълбоката му мистиката, обработена от класическите инструменти и изпято в невероятното оперно амплоа на Таря направо го ‘’изстрелва’’ в Космоса! Там, където му е мястото всъщност!Двете нови песни от предстоящия през август албум на примата на вечертасъщо не са за подценяване, дори мисля си…са най-силното, което e и правила в своите солови експерименти.’’Swanheart’’ – един от шедьоврите и, когато беше в редиците на Nightwish, изумително изпълнение, на не по-малко изумителна пиеса! Сигурен съм, че поне половината от присъстващите са потрепнали и едва са скрили влажните капчици под очите си!


’’Fly me to the moon’’ – популярна песен с автор Bart Howard от далечната 1954г. ,по-известна като хит на Големия бос Франк Синатра от 1964 г. в албума му ‘’It Might at Well be Swing’’ тук чухме в изпълнение на ….. ммдааа – мр. Терана в ролята на бенд лидер и то доста убедително, докато в същото веме познайте кой (коя по точно) пое ударната партия?!?!? Майтап, но много на място и с премерен вкус! Tук е моментът да спомена и ‘’I Feel Pretty’’- бисерче от най-великия мюзикъл ‘’Уестсайдска история’’ 1957 г. по музика на Ленърд Бърнстейн (тук се става на крака) и текст на Стивън Сондхейм, което за пореден път подпали фитила на очарованата и щастлива публика!Моите най големи уважения към Джули Андрюс (мисля, че тя е оригиналната изпълнителка на песента), но и това, което чухме от Скандинавския славей в никой случай не отстъпваше на иначе световно популярната мелодия, а в добавка бих си позволил до обърно внимание и на вродената артистичност, с която изигра своята версия! Браво! Кой знае – може би и предстои и филмова кариера, а с чарът и харизмата, които притежава никой средно интелигентен не би се учудил! Видяхме и Моцарт зад ударни инструменти, което при други обстоятелства би се приело за див кич и би довело до инфаркт не един почитател на класическата музика, но някак нашите герои на вечерта успяваха да отиграят всеки детайл с много, много вкус! Разбира се, би било проява на лош такъв, ако аз в ролята си на пишещ за събитието меломан не похваля и то с най-ярки комплименти родните музиканти и техния емоционален и невероятен диригент маестро Левон Манукян! Можем само да се гордеем с такива таланти!

Поклон!


В заключение искам да добавя(ако позволите), че единственият недостатък на този спектакъл бе…..ами, че не беше записан за едно прекрасно DVD, от каквото би се гордял всеки фен на Таря (и особено ние) по целия свят! Пропуск, но винаги има и следващ път! Аз поне ще си помечтая малко, а вие очаквайте с оправдано, голямо неитърпение следващото посещение на Таря, Майк и компания (дано да е пак с БГ оркестрантите), когато върху нас отново ще се разпръсне като лунен прах огромния музикален гений!

Motorhead

Това можеше да е най-краткият блог който съм писал някога, просто мога да написа едно кратко: "това е най-шумната група на света" и да приключа, но не, няма да направя така. Ще разгледам малко по-подробно тези момчета понеже те го заслужават 100%.
 За рождена дата на Motorhead се смята далечната 1975 година. Групата е създадена от Леми Килмистър(бас/вокал) който е и най-дълго задържалият се член на групата, по-точно от самото й създаване до ден днешен. През повечето време от своето съществуване групата е окомплектована като трио, китара-бас-барабани. Важно е да се спомене, че Моторхед са едно от пионерите на NWOBHM движението, което е актуално и днес. Комерсиалният успех застига групата през 80 години, когато излизат едни от най-добрите им албуми, Overkill, Bomber, Ace of Spades и най-вече концертния албум No Sleep 'til Hammersmith с който бандата предизвиква нечовешки фурор. Музикалните критици определят стила на групата като Хеви Метъл, а според самите изпълнители те свирят Спиид/Рок енд Рол. Почти е невъзможно да чуете бас звучене в музиката на групата, Леми използва своя бас като ритъм китара. Групата пише социални лирики, темите които разглежда са широко обхватни, войната, добро/зло и д.р. Знакът на групата е създаден през 1977 от артиста Joe Petagno за обложката на албума "Motörhead".

От 92 година насам моторхед са в постоянен състав: Леми Килмистър-вокал, Фил Кембъл-китара и Мики Дий-барабани. През групата са преминавали редица знаменити музиканти сред които се открояват имената на Еди Кларк и Вюрцел. Причината за напускането на тези музиканти е много проста-неразбирателство с останалите. Сред запазените марки на състава са свръхбързите мелодии, вдигнатият микрофон над главата на Леми под ъгъл от 45 градуса и култовата бас китара Rickenbacker.

Концерт на Кикимора във Велико Търново

Какво мога да кажа за концерт който съм чакал близо месец? Или добро или нещо. Да си призная в първият момент когато отидох пред залата и видях колко хора има малко се разочаровах. Когато започна да приижда публика разочарованието се изпари. Събитието беше обявено за 19:30, закъснение нямаше! Много добро впечатление ми направиха музикантите докато стояха пред залата, не отказаха на никой снимка, все едно бяха част от публиката. Нито за секунда не се усети онази мания обхванала повечето български музиканти. Говоря за онова дразнещо поведение което има за цел да покаже на феновете какви "звезди" са музикантите. За около 2 часа музикантите изпълниха всичките си авторски песни, плюс една песен която все още не е записана и няколко кавъра на AC/DC. Нито един път не се чуха клишираните реплики: "Не ви чувам" и "Къде са ръцете ви" такива глупости нямаше! Мястото на концерта беше много добре подбрано, читалище Надежда. Залата е ремонтирана има седалки и средна по размер, перфектна за подобен вид събития. Дори за минута момчета не остана статични, през цялото време имаше движение по сцената. Без съмнение, клавириста им Марин Иванов беше най-активното и атрактивно звено от тази добре смазана машина. Единственото нещо което се набиваше на уши беше не много доброто озвучение. Въпреки това настроението остана добро до самият край на концерта. В залата имаше около 50 човека, въпреки това КИКИМОРА се раздаде до край! Единственото което мога да кажа е едно голямо благодаря! Благодаря за това, че сряда вечер премина по възможно най-добрият начин!