Last Hope/Vendetta - Sofia Hardcore (2013)

И така, неусетно дойде време за съвместен проект на тези две български чудовища - Last Hope и Vendetta. За хората които НЕ слушат тази музика това са просто "Безразборно изсвирени ноти", а за тези като мен, това е най-добрият хардкор албум излизал в България през 2013 година. Диска съдържа 6 песни, като една е обща(До дъно). Албума е с луксозна картонена кутийка, семпла обложка отпред и обща снимка на двете групи на задната част на кутията. Записа е ви типичния за двете групи агресивен Old School HardCore. Много здрави китари, маршови барабани, агресивни вокали, като на места са хорови - мечтата на всеки фен. Без съмнение най-добрата песен в албума е общата До дъно. Това до някъде се дължи на факта, че тя е най-разнообразната, а и необичайна, все пак двама вокалисти. Това естествено не означава, че другите песни не стават. Може би тази песен е моят фаворит от албума, защото усещам, че китарите в нея са най-мелодични, а вокалите най-разчупени. Следващата песен "Моят свят" е една от "истинските" които някога съм чувал. Текста отново е социален, а вокалите невероятно агресивни. Спирам да ви занимавам с глупости, просто си намерете албума и ще видите за както ви говоря!
Оценка 8,5/10

Brothers In Blood - As Times Goes By (2012)

 Идея си нямам защо реших да напиша ревю на ЕП от 4 песни... а да сетих се, ами защото това ЕП от 4 песни е зверски добро. Хардкор шайката с Плевенска жилка записва диска през 2012 в Ню Йорк, продуцент на албума е Joey Z от нюйоркските метъли Life of Agony. Както вече споменах диска съдържа 4 песни, издържани в типичния за групата Old School Hardcore. Това е ЕП което определено ще се хареса на феновете на класическият Hardcore и по-точно на групи като Agnostic Front и Biohazard. Здрави рифове, агресивни барабани, зверските вокали на Алекс Парванов, мощните бас партии на Алекс Йорданов - това е  As Times Goes By! Директен хардкор запис готов да срита една камара задници. А сега си набави това страхотно ЕП, пусни си го и се изкефи на макс!
Оценка: 8/10

Demenzia – Machinima (2013)

Признавам си, че преди да се сблъскам с този диск не бях чувал името на тази група, и да, това ми е грешката.Оказва се, че  Demenzia са една от най-свежите български групи които се навъртат наоколо. Machinima – това не е просто музика, а музикално пътешествие, по-точно музикално междустилово пътешествие. Heartache, интрото на албума е уникална „електронна картина” която поне според мен би допаднала дори и на феновете на клубната музика. Стила на групата е смесица между дет метъл, индъстриъл и класически хеви прийоми, които в интерес на истината не са много лесни за изпълнение. От много време не ми се беше случвало да слушам толкова техничен и богат на китари албум. Тук всичко звучи толкова органично, че все едно не е от тази планета. Влиянията които се чуват в творбата на първо четене са от Rammstein и  In Flames. Да, предходното изречение е правилно, „Rammstein и  In Flames”, някакъв много странен, но в същото време и избънредно добре звучащ хбрид между двете групи това е Machinima. Както казах албума е богат на китарен звук, именно това е най-хубавото от всичко. Китарите са водещ инструмент, но въпреки това не се натрупват и не са досадни и от вида: „аре бе тая жица няма ли край”. Както казах албума е смесица между Дет метъл и Индъстриъл, но въпреки това на места се чуват и хардкор елементи, например интрото на Hatred. Диска съдържа 11 песни като последните три са бонус. За финал е добре да спомена, че албума се разпространяваше с последният брой на Метъл Хамър България(безплатно). Съветвам ви да си намерите този албум и ще видите, че българската сцена не е в застой.

Оценка 9/10

Butcher Babies - Goliath (2013)

Когато излезе ЕП-то на Butcher Babies си казах, че подобно нещо не бях чувал и в скоби бях поставил фразата "...но всяко чудо за три дни". Сега разбирам, че от тази реплика е нямало нужда, доказателството за това се казва Goliath. Никога не съм бил заклет фен на женските вокали, но тази група определено ми харесва. Момичетата успяват да съчетаят по перфектен начин чисти вокали и неистово дране, а китарният терорист Henry Fluryно мачка ушите с нечовешки рифове. Като недостатък на албума бих посочил малко постните на пръв поглед барабани, да казвам на пръв поглед, защото ако се вслушаме малко по-добре ще чуем, че не са чак толкова постни колкото намалени, нещо като бас китарата в and justice for all. Продуцент на албума е John Wilbur. Диска съдържа 11 песни с обща продължителност 41:34, по мое мнение най-забележителната песен е Axe Wound, която беше включена в едноименното ЕП на бандата. Ако сте фенове на модерния Дед метъл и венските вокали това е вашият албум. Мелодия, агресия, здрави китари, какво друго може да искаме.
Оценка 7/10

Avenged Sevenfold - Hail to the king (2013)

Бях си казал, че тази група няма шанс да ме разочарова, е явно съм бъркал. Тази година групата издаде албума с който ще бъде запомнена, но не с добро. Три години по-късно и един барабанист по-малко групата е коренно различна, звукът е пластмасов а песните са прекалено радиофонични, обложката не мисля да я коментирам. Диска съдържа 11песни(това е с бонуса St. James) на едно място срещнах коментар, че групата се е изложила защото Двими не е на борда а той беше композитора, добре де а когато Ранди Роудс си отиде Ози Озбърн прееба ли музиката си, май не. Единственото хубаво нещо на този албум е китарният звук на Синистър Гейтс. Барабаните са нескопосани, вокалите прекалено лежерни а баса, ами бас липсва. Такъв диск може да бъде записан и от деца в гимназията. Както написах във Фейсбук Hail to the king звучи прекалено много като El Gringo на Manowar, а не съм сигурен дали това е много добре. Медала има и друга страна и тя е, че след 5-10 години този запис може да влезе в графата "култови албуми", в което развира се няма нищо лошо, все пак всеки си има мнение. За обобщение ще кажа, че за всеки влак си има пътници, но за съжаление за този те ще са по-малко. Остава надеждата, че групата ще поправи грешката и ще ни зарадва с достоен наследник на великолепния nightmare.
Оценка: 4/10