Групата е създадена през далечната 2002 година, в морската ни столица Варна. Първоначално в бандата са намесени дългогодишните приятели Николай Бонев и Васил Харизанов-китари,Станимир”СТАВРИ” Ставрев-вокал,Никола ХЕЛОУИНА Николов-Бас. През 2006 година героите на статията издават първият си албум Mea Culpa, записа е избран за български албум номер 1 на година от престижното списание Про-Рок. Divide et impera излиза през 2010 година, 4 години по-късно момчетата издават последният си(за сега) албум наречен AD HOC. През годините претърпяват множество промени в състава си. През 2008 година Васил Харизанов напуска и групата остава с един китарист. Първоначално стартират като състав който изпълнява кавъри, с течение на времето започват да свирят само авторска музика. SYMBOLIC имат щастието да свирят на множество фестивали и концерти както в България, така и в Румъния. Делили са една сцена с изпълнители като Destruction,Mystic Circle,Napalm Death,Dismember,Sodom,Grave Digger,Cilice,The Ocean и много други. Самата група споделя, че в най-голяма степен са повлияли групи като: Pantera, Lamb Of God, Sepultura, Testament, Slayer, dream theater. През януари тази година правят първото си национално турне обхванало 9 града.
Актуален състав 2014:
Николай Бонев-китари
Ставри-вокали
Симеон Попов-ударни
Иво”Рибата” Стайков-бас
Николай Бонев-китари
Ставри-вокали
Симеон Попов-ударни
Иво”Рибата” Стайков-бас
SYMBOLIC - Mea Culpa 2006
Mea Culpa първият албум на бандата, до известна степен ни подсказва в каква степен ще се развиват в бъдеще. Диска е съставен от 9 песни плюс интрото 27 Prayer. Сама по себе си, тази кратко композиция е много интересна. Съчетава звуци от разплискващи се вълни и епични китари. На първо слушане имаме чувството, че целият албум е с бавно темпо и нежни китарни сола. Тази представа рязко се изпарява в момента в който започва Overdose. Типичното траш метъл парче с прогресивни елементи. Началото на песента и бокалите напомнят на ранните творби на Sepultura и Slayer. Свръхбързи барабани, агресивни вокали и режещи рифове. Песента напомня на класиката Roots Bloody Roots. Reality Show ни напомня повече на Testament. Бърза енергична и агресивна. Тук структурата е същата, само вокалите са малко по-различни. Едно от най-големите достойнства на песента е китарното соло в средата й. The Price of Your Life е значително по-технична от предходните две песни. Вокалите тук напомнят на Lamb Of God. Space Trip е може би най-тежкото парче. Тук поне според мен барабаните са водещият инструмент. С The Painter групата малко ни изненадва. Песента е много по-различна от всички останали в албума. Инструменталите са много по-технични и сложни от другите, а вокалите са в пъти по - леки. Wolf също е интересна песен със своите чести смени в темпото. Прекрасно съчетание между тежест, скорост, бруталност и агресия! Името отговаря 100% на музикалното съдържание. Следва прекрасният инструментал Road to the Absolute. С него групата ни показва пълният си потенциал. Китарните изпълнения са виртуозни, а барабаните са там където им е мястото, в ритъм секцията. Най-общо казано 5 минути музикално пътешествие! Диска завършва с ремикс версията на песента Overdose. В общи линии не се различава кой знае колко от оригинала, можело е да се мине и без нея.
Като цяло Mea Culpa е един изключително разнообразен и завладяващ албум. Дебютен запис който звучи като поне 5-ти албум на съответната група.
Divide et Impera 2010
Второто издание на SYMBOLIC Divide et Impera, значително се различава от предишното. В дози диск групата звучи като никое от познатите ни влияния от Mea Culpa. Предходния албум беше добър като за дебютен, дори много, но въпреки всичките му достойнства се наблюдаваха значителни музикални лутания. Лутания между групи от различни стилове и различни стилове като цяло. Албума звучи хомогенно и стегнато.
С втората си траш атака SYMBOLIC ни нанасят 12 брутални звукови удара 1 от които е интро, в интерес на истината в този случай то не стои много на място. Веднага след него започна първата мелачка, перфектно съчетание между агресия и енергия. Instead of you, прелива от майсторски китари. The Goddess е малко по-различена случай, в който е наблегнато на здравата рифовка и малко по-маршовите барабани. Песента има някой изключително бързи моменти способни да отделят главите ни от обичайното място на което стоят. N V е типичната типичната среднотемпова траш резачка. Тук както в предишните композиции рифовете са изнесени на преден план. в средата на N V има съвсем кратка акустична мелодия която прелива в чисти викали и виртуозни солажи. Eternity (R.I.P. Kolio) е може би най-монотонната и в същото време интересна песен от албума. Следва не по-малко бруталната Suffer, изпълнена с множество рифове и страхотни вокални партии. В нея също присъстват акустични елементи, които както знаем не са особено характерни за стила, но в случая само обогатяват творбата. След всички тези трая брутализми идва време за една кратка едва 28-секундна мрачна композиция. ...et Impera спокойно може да изпълнява ролята на мост между Suffer и Normal Sins. Втората се отличава с това, че вокалите в нея са по-различни и разнообразни от всякога. С деветата песен момчетата пускат звяра от клетката. Beast in Cage е компилация от някои от най-добрите за стила елементи. До известна степен в Burn the Remains влияния характерни в по-голяма степен на за модерните Death Metal банди, отколкото траш ветераните споменати по-горе. С началната си рифова секция Positive напомня до болка за Lamb of God, но това е само на пръв поглед. Това е може би най-лекият и мелодичен сегмент от албума. С него макар и за малко тъпанчетата ни си почиват от бруталните трашарии. В песента е включено страхотно китарно соло, също така добре е да се спомене, че цялата песен е изградена изцяло от чисти вокали. Дванадесетият и последен залп е 8.47 минутен чудовищен инструментал. За финал SYMBOLIC са решили да ни демонстрират с пълна сила на какво са способни.
В заключение ще добавя, че албума прелива от страхотни идеи, бомбастичи рифове и професионални вокални линии. Слуша се на един дъх и дори след няколко преслушвания няма шанс да омръзне.
SYMBOLIC Ad Hoc
Третият албум на варненските траш ветерани е може би най-техничния, най-добре, звучащия и най-подредения. Той е НАЙ във всяко едно музикално отношение. С него SYMBOLIC категорично ни показват, че са превъзмогнали всички чужди влияния и неуместни моменти в своята музика, спокойно може да се каже, че това е най-добрият им албум(до този момент.). Диска съдържа 10 песни. Всички те са издържани в добре познатия ни и утвърден през годините от групата стил който можем за по-кратко да наречем просто SYMBOLIC метъл.
Както в преходните два записа, така и в Ad Hoc момчетата не пропуснали да започнат музикалната разходка с прекрасно изсвирено акустично интро. В сравнение с предишните два албума, тази интродукция е най-дълга и технична. Веднага след нея една врем за The Final Destination. Песен която сама по себе си едно от най-добрите неща които сме чували от SYMBOLI, изобщо. Брутлани китари, свъръхзвукови барабани и вокали излезли сякаш от недрата на ада, казано с една друма - ТРАШ! Nailed, е една от най-дългате и безспорно интересни песен. За разлика от предишното парче тук вокалите ни размазват с една идея по-ниска скорост, като цяло песента носи духа на класическия груув метъл.Със следващата композиция бандата отново значително увеличава оборотите. Според мен най-интересният елемент в Saved е сътрудничеството между здравите рифове и интересните барабани. Някъде в средата песента започва една много кратка част която е ни напомня за класическите прогресив герои. Следващото парче е значително по-еднообразно, с него групата ни показва, че не винаги техниката и бързината са в основата на добрата песен. В инструментално отношение I Am do известна степен напомня на последните два албума на австралийските касапи parkway drive. Седмата композиция Fear е със значително по-бавна и провлачена мелодия от останалите, интересна е с факта, че освен брутални вокали присъстват и лирични. Hordes of Thrash Metal е парче което ни връща назад във времето и ни припомня как са го правили класици като Slayer и Anthhrax. Песента е изключително брутална и технична във всяко едно отношение. В How Long SYMBOLIC сякаш са наблегнали малко повече на дет влиянията, в което няма нищо лошо, точно обратното, албума звучи по-разнообразно и интересно.За разлика от предишните два удара в Ad Hoc има аутро песен тя е Requiem (for Kolio-R.I.P.), изцяло акустична мелодия която, ни показва едно много по-различно лице. С нея траш формацията ни показва, че освен брутализмите с които сме свикнали може да свири и далеч по-нежни и различни неща.
В най-общ план може да се каже, че това е най-добрият албум на SYMBOLIC, запис които ни показва една много по-технична и зряла страна и който доказват, че с всеки следващ албум стават все по-добри!
