Lotza Haters - Ултимативно тегаво демо на смъртта 2013

Да, не мисля, че е много добра идея да пиша ревю на демо, но нещо ме кара да вярвам, че тази група има "светло бъдеще". Или казано с думи прости те са добри в това което правят. Както самите те го определят " pure beatdown fun from Eastern Europe, by a bunch of cunts that don't take themselves seriously and love the music. " В групата участват хора от Redound, Cut Off и Всеки Следващ Ден, това е достатъчна предпоставка за хубава музика. Изданието съдържа пет песни една от които е интро, характерна черта за демото е, че песните завършват с леко зловещо аутро, но това допринася за оригиналността и по-високата креативност. Линк за безплатно сваляне на демто. 

Относно обложката, тя е съвсем семпла и без излишни глупости просто логото на групата и заглавието на запис.
Lotza Haters Facebook

Васко Кръпката - Емигранти

Честно да ви кажа идея си нямам как се запалих да слушам кръпката, но ето, факт е. Албума съдържа 11 песни да си призная не знам каква е общата им дължина, а и не мисля, че това има значение, стила мисля, че е ясен, класически блус, изсвирен от най-добрият блусар на България. Албума е издаден през 2010 година, но за голямо съжаление се сдобих  с него едва преди няколко дни. На пръв поглед албума е веселяшки и не е кой знае колко сериозен. Но това далеч не е така, когато се заслушате по-внимателно в песента "Емигранти", ще видите дълбокият смисъл. "Blues from the dark side of the wall" е посветена на духовната емиграция. Песента "Блус За Фолксваген Бус" е нещо като ръководство по автомобилизъм. Баладата "Забравения Манастир" е способна да ни пренесе поне за 6:30 минути на едно красиво място, а с "Доктор Блус" Васко се опива да ни излекува от всякакви притеснения и неприятности! Албума има и лек аромат на "Домашна Ракия Блус", но пък това му е чара. Албума би се харесал на всички фенове на блуса и песните с по-силен и дълбок смисъл.Личните ми фаворити в албума са песните: "Емигранти", "Blues from the dark side of the wall", "Забравения Манастир" и "Аз отлитам"

Както сами можете да видите обложката е много добре напаната с музиката и основната идея на записа емиграцията. Виждате китара в калъф куфар и релси... Единственото което се иска от вас е да си набавите албума и да се насладите на прекрасната музика.

Concrete - Annihilation Of Humans EP 2012

Сега е редно да си призная защо не съм обърнал внимание на това издание, причината е много проста, просто имаше един период в който ми се струваше, че в България е пренаситено с какви ли не групи и групички. Реално не съм осъзнавал, че внимание заслужават само качествените музиканти, а не всички. EP-то на Concrete от 2012 година което ще разгледаме сега не се различава с кой знае какво от дебюта на бандата Dawn of Revival от тази година, но все пак има нещо което сериозно бие на уши. В миниалбума на места се усещат доста осезаемо блек вокали и някои китарни сола присъщи по-скоро за Траш метъла, отколкото за Дет метъла. Барабаните са умопомрачително бързи, китарите са способни да отрежат всеки крайник а вокалите... Ами те са просто oldschool, така както трябва да звучат в един Death запис.
Изданието съдържа пет песни и може да се намери само в дигитален формат. 

Както виждате този път обложката е много по богата на цветове и една идея по-примитивна. Какъв е извода от всичко това ли, че пичовете от Concrete със всяко следващо издание започват да правят все по-зряла музика и знаят какво искат да правят, отърсили са се от страничните влияния.

Dawn of Revival

Dawn of Revival

Dawn of Revival

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Dawn of Revival, 2013

Concrete "Dawn of Revival"

Да си призная скоро не бях чувал качествен death metal от старата школа произведен в България, но  Concrete ме изненадаха приятно. Този албум си струва да се чуе от всичко фенове на екстрмната музика. "Dawn of Revival" съдържа всички необходими съставки за перфектният death метъл запис. Най-доброто качество на творбата е, че всички инструменти се чуват ясно и отчетливо, а това е задължително дори и за най-ъндърграунд продукцията. Диска е перфектната колаборация между щатската дет сцена(Cannibal Corpse) и брутално ниските ревове на вокалиста Калин. Друго много важно нещо е, че момчетата не са преекспонирали със стремежа си да звучат оригинално. Те не се опитват да копират любимите си групи а просто вървят по техните стъпки. Относно облоката тя не е пренаситена с безброй детайли и щуротии от които може(дори е сигурно), че ще ти се завие свят просто синкави зомбита на черен фон все пак става дума за oldschool death metal. В заключение бих добавил, че албума е най-подходящ за феновете на истинският oldschool, които са с наистина отворено съзнание за съвсем леките експерименти.