Avenged Sevenfold - Hail to the king (2013)

Бях си казал, че тази група няма шанс да ме разочарова, е явно съм бъркал. Тази година групата издаде албума с който ще бъде запомнена, но не с добро. Три години по-късно и един барабанист по-малко групата е коренно различна, звукът е пластмасов а песните са прекалено радиофонични, обложката не мисля да я коментирам. Диска съдържа 11песни(това е с бонуса St. James) на едно място срещнах коментар, че групата се е изложила защото Двими не е на борда а той беше композитора, добре де а когато Ранди Роудс си отиде Ози Озбърн прееба ли музиката си, май не. Единственото хубаво нещо на този албум е китарният звук на Синистър Гейтс. Барабаните са нескопосани, вокалите прекалено лежерни а баса, ами бас липсва. Такъв диск може да бъде записан и от деца в гимназията. Както написах във Фейсбук Hail to the king звучи прекалено много като El Gringo на Manowar, а не съм сигурен дали това е много добре. Медала има и друга страна и тя е, че след 5-10 години този запис може да влезе в графата "култови албуми", в което развира се няма нищо лошо, все пак всеки си има мнение. За обобщение ще кажа, че за всеки влак си има пътници, но за съжаление за този те ще са по-малко. Остава надеждата, че групата ще поправи грешката и ще ни зарадва с достоен наследник на великолепния nightmare.
Оценка: 4/10