След това доста дълго прекъсване реших все пак да възстановя дейността на блога с бандата с която го стартирах White Wizzard, така е най-логично, нали? Ако си мислите, че ще прочетете ревю на The Devils Cut от 2013 година жестоко се лъжете(между другото този запис е жесток). Нека спра с празните приказки и да действам по същество. Темата на статията е синнглите на групата, Over the Top и Shooting Star, Съответно от 2009 и 2010 година. Да глупаво е да се прави ревю на 3 авторски песни и един кавър, но в случая отделеното време си струва.
Over the Top включва едноименната и Gates of Gehenna. В случая едноименната песен е по добрата, дълга е 5:08 минути за това време old school шайката успява да разкрие пълният си потенциал с помоща на стържещи китарни рифове, "летящи" сола, ударни барабани и вокали които звучат една идея по-добре от тези в High Speed G.T.O.
Не така стоят нещата с втората композиция от изданието. Въпреки прекрасният риф в началото тя няма с какво друго да се похвали, за съжаление. Песента е в пъти по-монотонна от Over the Top, но тук поне бас китарата е много по-отчетлива.
Shooting Star от вторият сингъл е една от най-разнообразните песни в скромната дискография на групата. Тук Heavy/Power влиянията са най-силни. На моменти дори напомня на именитите германци от Helloween. Втората песен ме изненада много приятно - We Rock класиката на вездесъщият Рони Джеймс Дио, от албума на DIO The Last in Line. Хубавото на този кавър е, че момчетата не са се опитали да направят точно копие на класиката от което никой няма нужда(въпреки, че вокалите приличат зловещо много на тези на ДИО) а са създали версия която отговаря точно и адекватно на техния стил и на времената в които живеем. За сега толкова по темата White Wizzard, следващият път ще обърна внимание на новия ретро шамар на Белите Магьосници(Те го заслужават.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар