Demenzia – Machinima (2013)

Признавам си, че преди да се сблъскам с този диск не бях чувал името на тази група, и да, това ми е грешката.Оказва се, че  Demenzia са една от най-свежите български групи които се навъртат наоколо. Machinima – това не е просто музика, а музикално пътешествие, по-точно музикално междустилово пътешествие. Heartache, интрото на албума е уникална „електронна картина” която поне според мен би допаднала дори и на феновете на клубната музика. Стила на групата е смесица между дет метъл, индъстриъл и класически хеви прийоми, които в интерес на истината не са много лесни за изпълнение. От много време не ми се беше случвало да слушам толкова техничен и богат на китари албум. Тук всичко звучи толкова органично, че все едно не е от тази планета. Влиянията които се чуват в творбата на първо четене са от Rammstein и  In Flames. Да, предходното изречение е правилно, „Rammstein и  In Flames”, някакъв много странен, но в същото време и избънредно добре звучащ хбрид между двете групи това е Machinima. Както казах албума е богат на китарен звук, именно това е най-хубавото от всичко. Китарите са водещ инструмент, но въпреки това не се натрупват и не са досадни и от вида: „аре бе тая жица няма ли край”. Както казах албума е смесица между Дет метъл и Индъстриъл, но въпреки това на места се чуват и хардкор елементи, например интрото на Hatred. Диска съдържа 11 песни като последните три са бонус. За финал е добре да спомена, че албума се разпространяваше с последният брой на Метъл Хамър България(безплатно). Съветвам ви да си намерите този албум и ще видите, че българската сцена не е в застой.

Оценка 9/10