Това можеше да е най-краткият блог който съм писал някога, просто мога да написа едно кратко: "това е най-шумната група на света" и да приключа, но не, няма да направя така. Ще разгледам малко по-подробно тези момчета понеже те го заслужават 100%.
За рождена дата на Motorhead се смята далечната 1975 година. Групата е създадена от Леми Килмистър(бас/вокал) който е и най-дълго задържалият се член на групата, по-точно от самото й създаване до ден днешен. През повечето време от своето съществуване групата е окомплектована като трио, китара-бас-барабани. Важно е да се спомене, че Моторхед са едно от пионерите на NWOBHM движението, което е актуално и днес. Комерсиалният успех застига групата през 80 години, когато излизат едни от най-добрите им албуми, Overkill, Bomber, Ace of Spades и най-вече концертния албум No Sleep 'til Hammersmith с който бандата предизвиква нечовешки фурор. Музикалните критици определят стила на групата като Хеви Метъл, а според самите изпълнители те свирят Спиид/Рок енд Рол. Почти е невъзможно да чуете бас звучене в музиката на групата, Леми използва своя бас като ритъм китара. Групата пише социални лирики, темите които разглежда са широко обхватни, войната, добро/зло и д.р. Знакът на групата е създаден през 1977 от артиста Joe Petagno за обложката на албума "Motörhead".
От 92 година насам моторхед са в постоянен състав: Леми Килмистър-вокал, Фил Кембъл-китара и Мики Дий-барабани. През групата са преминавали редица знаменити музиканти сред които се открояват имената на Еди Кларк и Вюрцел. Причината за напускането на тези музиканти е много проста-неразбирателство с останалите. Сред запазените марки на състава са свръхбързите мелодии, вдигнатият микрофон над главата на Леми под ъгъл от 45 градуса и култовата бас китара Rickenbacker.
Какво мога да кажа за концерт който съм чакал близо месец? Или добро или нещо. Да си призная в първият момент когато отидох пред залата и видях колко хора има малко се разочаровах. Когато започна да приижда публика разочарованието се изпари. Събитието беше обявено за 19:30, закъснение нямаше! Много добро впечатление ми направиха музикантите докато стояха пред залата, не отказаха на никой снимка, все едно бяха част от публиката. Нито за секунда не се усети онази мания обхванала повечето български музиканти. Говоря за онова дразнещо поведение което има за цел да покаже на феновете какви "звезди" са музикантите. За около 2 часа музикантите изпълниха всичките си авторски песни, плюс една песен която все още не е записана и няколко кавъра на AC/DC. Нито един път не се чуха клишираните реплики: "Не ви чувам" и "Къде са ръцете ви" такива глупости нямаше! Мястото на концерта беше много добре подбрано, читалище Надежда. Залата е ремонтирана има седалки и средна по размер, перфектна за подобен вид събития. Дори за минута момчета не остана статични, през цялото време имаше движение по сцената. Без съмнение, клавириста им Марин Иванов беше най-активното и атрактивно звено от тази добре смазана машина. Единственото нещо което се набиваше на уши беше не много доброто озвучение. Въпреки това настроението остана добро до самият край на концерта. В залата имаше около 50 човека, въпреки това КИКИМОРА се раздаде до край! Единственото което мога да кажа е едно голямо благодаря! Благодаря за това, че сряда вечер премина по възможно най-добрият начин!
Преди да прочетете ревюто искам да кажа, че преди близо година го публикувах в сайта МетълХангар18. Статията е АВТОРСКА.
За пореден път LAST HOPE
доказаха защо точно те са лидери на българската hardcore сцена вече
толкова много години. С More Than Ever групата показа, че с лекота може
да надскочи собствената си висока летва, която поставиха с Test of Time и
EP-то Reality Check. Още с интрото става ясно, че това не е просто
посредствен и постен запис, създаден за да запълни едно празно място в
дискография, а е един
прекрасен и разнообразен албум, достоен да се нареди до най-големите
имена на световния hardcore като Agnostic Front и Harebreed. Музикантите
са съумели да включат в албума по много адекватен начин маршови барабани
и „хорови“ пасажи, присъщи за групи именно като Agnostic Front, които допринасят за цялостното олдскул звучене на албума. Единственият
недостатък на албума е, че песните са твърде кратки, целият албум е
общо 28 минути. Рифовете са повече от добри, а барабаните играят също
толкова главна роля, колкото и китарите и барабаните. Освен от музикална гледна точка, албумът е и прекрасно графично оформен. Обложката е семпла, изчистена и в същото време уникална. Въпреки крехките си 28 минути, албумът предлага прекрасен hardcore, който моментално те кара да започнеш да куфееш. Песните може и да са кратки, но казват всичко, дори
много повече от албуми, които са с продължителност над 60 минути. Сега
не ти остава нищо друго освен да си пуснеш албума и да се оставиш да те
погълне.
Да правилно сте разбрали, ще напиша няколко реда за плевенската grind машина Cocklush.
Групата е създадена в началото на 2009 година в Плевен. В края на април 2010 година групата заминава на първото си европейско турне заедно с колегите си Enthrallment. Турнето преминава през 15 града в 9 държави. През ноември същата година бандата реализира дебютният си албум "Who Are You".
"Who Are You"
Преди няколко дни в една специализирана медия се появи новината, че момчетата са се разделили с вокалиста си Цанко, на негово място зад микрофона ще застане "гърлото" на друга grindшайка FBI. Както казват старите хора "дано да е за добро", но само времето ще покаже. Сега нека се върнем на дебюта. Диска съдържа 14 песни с обща дължина едва 25 минути. Брутализма започва със смразяващото кръвта интро на едноименната песен, за да може секунди по-късно да се трансформира в бесни бластбийтове. Ако поставим албума в контекста на graindcore-ра той звучи много добре и си личи, че в него са вложение доста усилия. Но сякаш има един малък недостатък, китарата е оставена на по-заден план. През цялото време барабаните са изнесени напред и се чуват по-силно от китарата. Това разбира се не означава нищо. През цялото време докато слушам албума правя асоциации с ветерани като Napalm Death и Brutal Thruth. От визуална гледна точка албума е оформен по перфектен начин. Обложката лавира успешно между по-сложни детайли и опростени елементи. Друго предимство е логото на групата. То се разчита. Не е като повръщано от котка. Не знам за вас, но за мен това е важно. В крайна сметка това е музика а не веществено доказателство което чака да бъде разгадано.
В края на 2012 година групата издаде 3 way split заедно с FBI и TPF.
Мисля, че е излишно да пиша високопарни реплики само ще кажа, че сплита е убийствено брутален и като музика и като визия, струва си да си го купите. Това са групи които определено заслужават подкрепата на феновете защото влагат много усилия и страст в това с което се занимават.
Идея си нямате колко ми трудно да пиша материал за тази банда, това е така защото изпитвам малко по-силни симпатии към тази група. Бандата е създадена през 2008 година в състав Спас-китара, Петър-вокал, Иван-китара, Никола-бас, след известни трудности зад барабаните през 2009 година застава Едуард. През 2012 година Никола напуска групата и на негово място идва Ицо. Групата има общо 4 издания, през 2011 година излиза едноименното EP, което към този момент е с изчерпан тираж.
Unhumanity
През същата година групата взема участие в компилацията "No Good Can Come From This" която е реализирана от Torn Flesh Records. Отново през 2011 година групата се включва към още една екстремна компилация "Bulgarian Death/Grind/Noise Brigades" #3. И така, стигаме до 2013 година когато бял свят вижда тройният сплит "Triple Underground Devastation".
"Triple Underground Devastation"
Диска излиза в ограничен тираж от 250 броя от Rebirth the Metal Productions & Sevared Records.
И Едноименното EP и сплита са брутални до мозъка на костите си. Според самите Unhumanity групите които са им повлияли да оформят звученето си са: Morbid Angel, Nile, Autopsy, Obituary, Benediction и естествено Slayer. Ако направите сравнение между музиката и изброените от групата изпълнители ще видите, че не лъжат. Наистина музиката е разнообразна и дори бих казал леснослушаема. Друго много важно нещо което трябва да се каже е, че всеки един инструмент се чува ясно и отчетливо. Според мен това е много добра група която ако продължи да се развива би могла да стане едно от големите имена на дет метъл сцената в Европа. Като заключение само ще добавя, без лигавене, без клавири и женски вокали-брутален дет метъл!
Enthrallment са банда с доста солиден опит зад гърба си издават демото си The Scarlet Difference през далечната 1999 година и от тогава до сега не са спирали да създават качествена музика. Имат общо осем издания. Групата е в състав Пламен-вокал, Васил-китара, Андрей-китара, Румен-бас/вокали и Иво който издевателства над барабаните. А сега нека разкостим най новата перла в кървавата корона на бандата!
Нека започна с една малко поизтъркана фраза: "български метъл на световно ниво!" Да може и да е клиширана тази реплика но в конкретният случай те е 100% вярна! С People From The Lands Of Vit момчетата от Enthrallment доказват, че в България вирее не само чалгата и пошлостта. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е един от най-добрите дет метъл албуми които съм слушал, изобщо! Брутален до мозъка на костите! Всички десет песни са изпипани до съвършенство! Това е един дет метъл албум който е съизмерим с албумите на класиците в жанра от ранга на Six Feet Under и Cannibal Corps. Освен на скоростта и тежестта групата залага и на техничноста, записа не е лишен от виртуозни китарни сола и бласт бийтове от които ти се завива свят! Приятно ме изненада това, че баса не е оставен на заден план, напротив много добре се чува във всяка една от десетте песни. Определено този албум е създаден за фенове на класическият звук и не би допаднал на хора които харесват групите от новата вълна в дет метъла. Ако ме питате дали трябва да обърнете по-сериозно внимание на диска ще ви кажа едно голямо и категорично ДА!
Enthrallment - People From The Lands Of Vit 2012
Като недостатък бих посочил единствено обложката, просто защото не си падам по такъв вид изображения. Имам предвид, че червеното се натрапва прекалено много, мисля, че обложката не е най-важното нещо. Намерете си албума и подкрепете бандата!
Axecutor са безспорно една от най-добрите български групи в момента, но за голямо съжаление, недооценени. През изминалата 2012 година пълна със символика, момчетата издадоха своето демо Speed Metal Assault, мисля, че от заглавието става дума за какво иде реч. Изданието съдържа 6 песни в духа на добрите стари Sodom, Kreator и Darkthrone. Тези едва 21 минути успяват да сритат повече задници и биковете на Коридата в Испания. Безспорно това е един много тежък и брутален запис. Когато го изслушах за пръв път много добро впечатление ми направи факта, че всички инструменти се чуват еднакво ясно и добре. Една от най-отличителните песни е едноименната, нейната най-важна черта са запомнящите се рифове, след това песента бавно затихва за да направи място на satan's metal която започва с умопомрачителна бас линия! evil force е може би най-траш ориентираната песен свръхзвуково темпо на барабаните, вокали които напомнят на скандинавският бунтар Fenriz. Единственият недостатък на песента е, че китарата остава малко на заден план. holocaust е може би най-рифовата песен в цялото демо. Последните две песни мисля, че нямат нужда от коментар просто Old School Thrash! Axecutor са една млада група която се е нагърбила с нелеката задача да създава музика която носи духа на онова време, когато Thrash музиката е била в разцвета си и мога да кажа, че се справят повече от добре!
Axecutor - Speed Metal Assault 2012
Както сами виждате обложката също е на много високо ниво. Момчета са съобразили, че тази музика няма да пасне на някоя многоцветна обложка или безвкусна снимка просто логото и едно отлично нарисуване изображение! Пожелавам всичко най-добро на тази група те го заслужават! Успех!
Стоя си аз слушам си бг метъл, говоря с колегата Кольо и си мисля. Какво си мисля хората когато е видят в автобуса, на улицата или където и да е с тениска на Металика, слушалки в учите от които дъни вече споменатата група и черни слънчеви очила, чудя се как ме възприемат. А как ли ме възприемат същите тези хора когато изглеждам по същият този начин но... примерно си отстъпя мястото в автобуса на някой? Сигурно си казват нещо от рода на: "Пф, тоя сега на какъв се прави..." Наистина дрескода понякога оформя хорското мнение искам да кажа, че съдят по корицата за книгата. Да малко е тъжно. И аз съм си вадил прибързани изводи и после съм съжалявал. Виждам някой как е облечен и си казвам този/тази не става, опознавам/я и разбирам, че всъщност това е много свестен човек. И обратното виждам някой който е скромно облече и се държи затворено пред хората а всъщност е лайно! Не знам защо хората правят така, честно! Много е тъпо. Сигурен съм, че и вие сте го правили, няма човек който да не го правил. Ако се замислим, войните и атентатите също са породени от нечии предразсъдъци. Някой безделник решава, че негрите са му трън в петата само защото са с по-тъмен цвят на кожата, взема динамит и БУМ! Всичко се срива за една секунда. Защо? Защото си действал първосигнално. А не трябва!
За мен това е недъга на съвременното общество! Повечето хора така са "програмирани", че да мразят и отричат непознатото. Това не е начина повярвайте ми. Чрез омразата човек само може да загуби. Вие искате да сте от отбора на загубилите ли? Не вярвам!
Пф... Да ви кажа честно не мислех изобщо да правя втора част
на статията за караконджулите, дори и след излизането на дългоочакваният им
втори албум, въпреки това реших да направя втора част, да стане завършено, някак!
Нека започна с малко общи приказки, наследника на Opus eponymous се казва
Infestissumam. Диска съдържа 12 песни, като последните две са бонус тракове. Както виждате обложката не се
различава кой знае колко от тази на предшественика си. И този път анонимните музиканти
не са пропуснали да направят интро което в случая е малко досадно и честно
казано ненужно, но кои сме ние та да ги съдим. На практика албума има само три
песни които се отличават с по-високото си качество, това са Secular Haze, Year
Zero и I'm a Marionette, като последната е кавър на ABBA, който в случая се е
получил доста добре. Като цяло това е един нелош албум, който е безсмислено да
се слуша повече от един път. За сега е прекалено рано да се дава информация
относно това в какви издания ще се появи албума на българският музикален пазар,
най-вероятно плоча, стандартен диск и диджипак. Както вече казах единственото
което различава този албум от всичко останало което излиза напоследък са трите
песни които вече споменах. Музиката е мелодична, дори на моменти леко омръзва.
Ако сте решили да допълните музикалната си колекция с по-екзотично заглавие,
това е вашият албум! Няма да поставям оценка на албума тъй, като аз съм само
слушател и нямам самочувствие на музикален журналист или критик. От фен за
феновете! В първата част от статия ви представих видеото към песента Secular Haze, този път пускам клипа към Year
Zero, поред мен, това видео е станало в пъти по внушително от SH. Оставям ви сами да прецените!
О неразумни юроде! Сещате се на кого е тази реплика нали? Пф не се сещате, но няма да ви кажа. Да дойде момент в който трябва да сме малко по-сериозни, абе да видим какво става в нашата кочина. В последно време в България се случват прекалено много, неща които дават повод за притеснение на младите хора. Под "млади хора" имам предвид тази част от групата която все още мисли и НЕ използва главата си само за дрънкане на глупости и обиди. Освен, че този път ще съм малко по-сериозен, мисля и да съм по-брутален.
Колко от вас са виждали малки деца да се бият ожесточено, ами одраскани некролози, кифли и всякакви други тестени изделия да лежат по гробове, да сигурно никой от вас не е виждал снимка на която младежи показват среден пръст на велики българи, а ФОСТАТА дори не знаете какво е това. Да бе да! Повярвах ви! По принцип не гледам влогове, но този път се заинтригувах от един. Говоря за този:
Като цяло мисля, че момичето прави доста добри клипове, но да не се отплесвам. Изгледайте го и ще разберете за какво говоря. Не знам що за човек трябва да си за да смяташ, че е забавно да се пише ФОСТАТА. Знаете ли най-тъпото е, че във фейсбук групата на ФОСТАТА има честитка за 3-ти март и над нея пожеланието е написано правилно, хм... Може да прозвучи малко преувеличено, но замислете се как ще се почувстват онези българи които са изградили нашата държава, които са ни дали писменост(която сега не зачитаме) и които са се борили до смърт за свободата ни. Всички са много готини когато говорят неразбираемо и пишат още по-неразбираемо. Не, не са готини, жалки са. Жалки са и тези които дръзват да оскверняват гробове и некролози, а да не говорим колко са жалки тези които се хвалят с това. Мисля, че всичко това ще се промени(или по-скоро, може да се промени) тогава и само тогава, когато всички ние, хората на които им пука какво се случва в България започнем активно да се борим с простотията. Да вярно е, че борбата ще е безмилостно жестоко, но пък ще си заслужава. Не мисля, че правя някакъв вид пропаганда, казвам го защото искам да се презастраховам, просто ми писна да гледам навсякъде около нас пошлост и простотия. Не направих влог, защото има опасност да бъда твърде емоционален и нещата да излязат извън контрол.
Като заключение ще добавя ФОСТАТА НА ФСИЧКИ ЖИАЛКИ ДОШИЦИ Е ПРУСТУТИИАТА.
Малко ще попиша за състоянието на любимата ни музика. Ще обхвана 3 периода - вчера, днес и утре. Гледах филма на Floyd-The wall. Казах си "Мамка му, как може преди толкова много години да се създава подобна музика, а сега не." Знаете ли като се замисля главният виновник за този образно казано "вакум" е интернет. По времето на Floyd, Елвис, Хендрикс и ранните Sabbath е нямало интернет, въпреки това целият свят е пощурявал по това което правят! Сега за да се създаде стойностен албум, съответната група трябва да има стимул и да знае, че той ще се купува, а на краде. Да, казвам краде, защото според мен нелегалният Download е чиста проба кражба. Тук е мястото да се каже, че от много време насам, не е се появявала нова група която да се отличава по нещо съществено от останалите. Смея да твърдя, че музиката е в застой от близо 20 години. От друга страна здраво запечатаният балон започва да се пропуква. Ози издаде нов албум през 2010, Metallica издадоха Lulu, Sabbath ще издадат нов албум, та дори и Purple А Depech Mode зарадваха верните си фенове с поредния шедьовър. С две думи, надежда има. Да, но нали се сещате че тези групи няма да са вечни и няма да създават музика още кой знае колко дълго. Цялата тази идилия около албумите на старите кучете може да се срине за няколко дни, защото фен базата(или по-голямата част от нея) ще прецени, че е по-добре да си купи нещо друго, но не и новия албум на любимата си групата. Според мен подобни феномени ще се по появят едва след около сто години, до тогава не ни остава нищо друго освен да си пуснем някоя стара плоча, да хванем обложката в ръце и да помечтаем. А сега спри да четеш тези глупости и излез на хубавото време!
Depeche Mode са от онези групи за които можем да говорим много или да замълчим и да оставим музиката да говори сама. През настоящия месец английските легенди издадоха поредният си(уникален) албум. Delta Machine, това е един албум силно повлиян от класическият блус и електронната музика. В скорошно интервю, Мартин Гор съобщи, че заглавието на диска се асоциира именно с това Delta-делта на река(Мисисипи), съответно блус, Machine-машина, от там машинен/елекронен звук. Безспорно албума се различава от предшествениците си. Не само в музикално отношение, но и като визия на обложката.
Снимката която е използвана за фон е направена от студиото на групата с САЩ. Книжката към е най-семплата с която съм се сблъсквал до сега. Просто текстовете на песните на сив фон. Но, не не обложката е най-важна в случая, а музиката. Това 100% не е най-жизнерадостният албум който сте слушали. Песните са бавни, мрачни и трудно се слушат. Определено това е един от най-стойностните записи в кариерата на групата. Личи си, че са се потрудили здраво за да създадат един албум който ще се помни дълго. Единственото нещо което би могло да подразни заклетите фенове на групата е, че този път електронната част е доминанта. Спирам до тук, оставям сами да прецените качествата на албума.
Третата група на вездесъщият Том Фишар(Hellhammer, Celtic Frost, Apollyon Sun). В проекта освен Фишар участват музикантите V. Santura-китара, Norman Lonhar-барабани, перкусии и Vanja Slajh-бас. Най-общо казано тази група може да се опише само с две думи-чисто изкуство! Triptykon имат издадено само едно EP и един дългосвирещ албум. При тази група качеството е за сметка на количеството, имам предвид, че въпреки скромното количество песни, самата музика е с отлично качество. EP-то Shatter съдържа пет песни, две от които са за live изпълнения. Музиката в Shatter е бавна, мрачна и тежка колкото няколко парахода. Групата пусна видео към едноименният сингъл, което си струва да бъде изгледано. Eparistera Daimones излиза също през 2010 година. Албума е реализиран от Prowling Death Records Ltd., като лицензианти са Century Media Records. И тук японците не са "ощетени", защото в изданието за тяхната страна е като бонус е включен сингъла Shatter. Диска е продуциран от Том Фишар и китариста V. Santura(Dark Fortress). Записите са направени в личното студио на Santura, в Германия. Записите са направени през втората половина на 2009 година. Eparistera Daimones е мастериран от Walter Schmid. Диска съдържа 9 песни(плюсShatter като бонус) и е с обща дължина 73 минути. Няма песен под 5 минути. Всички песни са бавни и мрачни, пропити с много тъга. В албума много ясно личи и влиянието на китариста, нека не подминаване факта, че той е част от Dark Fortress. Като цяло, албума може да се определи стилово като Celtic Frost метъл. Това е прекрасен албум, който не е създаден за широка аудитория. Песните са красива, но се слушат трудно. За сега от лагера на групата не са съобщили дали ще има нова доза величие, за това единственото което ни остава е да се насладим на този величествен опус!
