lieVeil-Instigator (2014)

  Героите на тази статия lieVeil са създадени през 2010 година във Варна. В началото това е по-скоро музикален експеримент, отколкото пълнокръвна група, замесени са са Темелко Темелков(китара) и Александър Василев(Барабани). В средата на същата година състава е допълнен от Георги Димов(вокали) и Константин Добрев(бас). Активно групата започва да работи в средата на 2011 година, а първото й концертно участие е през 2012.
  Албума който ще разгледаме по-долу е записан в емблематичното варненско Стдио 33, където се намира и репетиционната на lieVeil. Според самата група за записите са разчитали изцяло на собствените си умения и знания в областта на музиката.
lieVeil са:

Темелко Темелков (соло китара) – Akaga, SEVI и мн.др.

Александър Василев (барабани) – Lucifer, Confront, Akaga, Just A Product, Unrest и др.

Георги Димов (вокали) – CartWheel, Unrest

Константин Добрев (бас китара)- Портокал/Матака, Front Point, Unrest др.

По-важно концертни участия:
East noise attack 2011

East noise attack 2012

Symbolic 10-th anniversary festival

Fete de la music Варна 2013
Tribute to Chuck Schuldiner – The Legacy 2013
8 години „От другата страна” – концерт на живо в ефира на радио Варна

Добре е да кажем, че lieVeil заедно със SYMBOLIC стартират кратко национално турне, датите и местата са:
24.04 Велико Търново
25.04 Стара Загора
26.04 Хасково
10.05 София
Опустошителният тур е именуван от бандите Varna Alliance Smash Tour
  

  lieVeil са създадени през 2010 година, но чак сега издават дебютното си произведение. В повечето случаи "пф голяма работа и това не ми харесва", но сега нещата стоят по много по-различен начин. Да си призная, изненадан съм много приятно. По-техничен български дебют не бях слушал! Противно на очакванията ми звука е перфектно чист, доставя максимално удоволствие при слушане. Творбата съдържа общо 11 парчета, едно от които интро, лично според мен тази въвеждаща композиция е напълно излишна. Имам предвид, че не блести с нищо по-различно или уникално от интротата които сме свикнали да слушаме. Първото нещо което прави впечатление когато погледнем обложката е семпло оформеното лого на групата, разчита се веднага и не се налага 20 минути да се чудиш какво е това.
  Време е да оставим статистическите данни и да обърнем внимание на самата музика, както казах по-горе тя е изключително технична и виртуозно изпълнена. Музикантите залагат на здравите рифове, разчупени мелодии и адските вокали на Георги Димов. Този път няма да има клиширани реплики от рода на "Сред най-интересните песни се открояват...", по простата причина, че всички песни са колкото различни и интересни по отделно, толкова и добри обединени в този чудовищен албум. На места Instigator напомня младите дет метъл групи, които бързо добиха популярност и също толкова бързо спря да се шуми за тях, на места звучат като ветерани от ранга на cannibal corpse и six feet under.
  В заключение ще добавя, че този албум има всички качества да стане "Дебют на годината" в класацията на някоя престижна медия. Със своята техничност, бързина, добри идеи и липса на какъвто и да е пълнеж lieVeil, че в България се осъществява ренесанс на екстремната музика и сме достойни да бъдем чути по цял свят!
Успех!

Група SYMBOLIC

  И така, дойде време да напиша нова статия този път на прицел са Прогресив-траш машините SYMBOLIC.
  Групата е създадена през далечната 2002 година, в морската ни столица Варна. Първоначално в бандата са намесени дългогодишните приятели Николай Бонев и Васил Харизанов-китари,Станимир”СТАВРИ” Ставрев-вокал,Никола ХЕЛОУИНА Николов-Бас. През 2006 година героите на статията издават първият си албум Mea Culpa, записа е избран за български албум номер 1 на година от престижното списание Про-Рок. Divide et impera излиза през 2010 година, 4 години по-късно момчетата издават последният си(за сега) албум наречен AD HOC. През годините претърпяват множество промени в състава си. През 2008 година Васил Харизанов напуска и групата остава с един китарист. Първоначално стартират като състав който изпълнява кавъри, с течение на времето започват да свирят само авторска музика. SYMBOLIC имат щастието да свирят на множество фестивали и концерти както в България, така и в Румъния. Делили са една сцена с изпълнители като Destruction,Mystic Circle,Napalm Death,Dismember,Sodom,Grave Digger,Cilice,The Ocean и много други. Самата група споделя, че в най-голяма степен са повлияли групи като: Pantera, Lamb Of God, Sepultura, Testament, Slayer, dream theater. През януари тази година правят първото си национално турне обхванало 9 града. 

Актуален състав 2014:

Николай Бонев-китари
Ставри-вокали
Симеон Попов-ударни
Иво”Рибата” Стайков-бас

SYMBOLIC - Mea Culpa 2006

  Mea Culpa първият албум на бандата, до известна степен ни подсказва в каква степен ще се развиват в бъдеще. Диска е съставен от 9 песни плюс интрото 27 Prayer. Сама по себе си, тази кратко композиция е много интересна. Съчетава звуци от разплискващи се вълни и епични китари. На първо слушане имаме чувството, че целият албум е с бавно темпо и нежни китарни сола. Тази представа рязко се изпарява в момента в който започва Overdose. Типичното траш метъл парче с прогресивни елементи. Началото на песента и бокалите напомнят на ранните творби на Sepultura и Slayer. Свръхбързи барабани, агресивни вокали и режещи рифове. Песента напомня на класиката Roots Bloody Roots. Reality Show ни напомня повече на Testament. Бърза енергична и агресивна. Тук структурата е същата, само вокалите са малко по-различни. Едно от най-големите достойнства на песента е китарното соло в средата й. The Price of Your Life е значително по-технична от предходните две песни. Вокалите тук напомнят на Lamb Of God. Space Trip е може би най-тежкото парче. Тук поне според мен барабаните са водещият инструмент. С The Painter групата малко ни изненадва. Песента е много по-различна от всички останали в албума. Инструменталите са много по-технични и сложни от другите, а вокалите са в пъти по - леки. Wolf също е интересна песен със своите чести смени в темпото. Прекрасно съчетание между тежест, скорост, бруталност и агресия! Името отговаря 100% на музикалното съдържание. Следва прекрасният инструментал Road to the Absolute. С него групата ни показва пълният си потенциал. Китарните изпълнения са виртуозни, а барабаните са там където им е мястото, в ритъм секцията. Най-общо казано 5 минути музикално пътешествие! Диска завършва с ремикс версията на песента Overdose. В общи линии не се различава кой знае колко от оригинала, можело е да се мине и без нея. 
  Като цяло Mea Culpa е един изключително разнообразен и завладяващ албум. Дебютен запис който звучи като поне 5-ти албум на съответната група.  


Divide et Impera 2010

   Второто издание на SYMBOLIC Divide et Impera, значително се различава от предишното. В дози диск групата звучи като никое от познатите ни влияния от Mea Culpa. Предходния албум беше добър като за дебютен, дори много, но въпреки всичките му достойнства се наблюдаваха значителни музикални лутания. Лутания между групи от различни стилове и различни стилове като цяло. Албума звучи хомогенно и стегнато.
  С втората си траш атака SYMBOLIC ни нанасят 12 брутални звукови удара 1 от които е интро, в интерес на истината в този случай то не стои много на място. Веднага след него започна първата мелачка, перфектно съчетание между агресия и енергия. Instead of you, прелива от майсторски китари. The Goddess е малко по-различена случай, в който е наблегнато на здравата рифовка и малко по-маршовите барабани. Песента има някой изключително бързи моменти способни да отделят главите ни от обичайното място на което стоят. N V е типичната типичната среднотемпова траш резачка. Тук както в предишните композиции рифовете са изнесени на преден план. в средата на N V има съвсем кратка акустична мелодия която прелива в чисти викали и виртуозни солажи. Eternity (R.I.P. Kolio) е може би най-монотонната и в същото време интересна песен от албума. Следва не по-малко бруталната Suffer, изпълнена с множество рифове и страхотни вокални партии. В нея също присъстват акустични елементи, които както знаем не са особено характерни за стила, но в случая само обогатяват творбата. След всички тези трая брутализми идва време за една кратка едва 28-секундна мрачна композиция. ...et Impera спокойно може да изпълнява ролята на мост между Suffer и Normal Sins. Втората се отличава с това, че вокалите в нея са по-различни и разнообразни от всякога. С деветата песен момчетата пускат звяра от клетката. Beast in Cage е компилация от някои от най-добрите за стила елементи. До известна степен в Burn the Remains влияния характерни в по-голяма степен на за модерните Death Metal банди, отколкото траш ветераните споменати по-горе. С началната си рифова секция Positive напомня до болка за Lamb of God, но това е само на пръв поглед. Това е може би най-лекият и мелодичен сегмент от албума. С него макар и за малко тъпанчетата ни си почиват от бруталните трашарии. В песента е включено страхотно китарно соло, също така добре е да се спомене, че цялата песен е изградена изцяло от чисти вокали. Дванадесетият и последен залп е 8.47 минутен чудовищен инструментал. За финал SYMBOLIC са решили да ни демонстрират с пълна сила на какво са способни.
  В заключение ще добавя, че албума прелива от страхотни идеи, бомбастичи рифове и професионални вокални линии. Слуша се на един дъх и дори след няколко преслушвания няма шанс да омръзне.


 SYMBOLIC Ad Hoc

  Третият албум на варненските траш ветерани е може би най-техничния, най-добре, звучащия и най-подредения. Той е НАЙ във всяко едно музикално отношение. С него  SYMBOLIC категорично ни показват, че са превъзмогнали всички чужди влияния и неуместни моменти в своята музика, спокойно може да се каже, че това е най-добрият им албум(до този момент.). Диска съдържа 10 песни. Всички те са издържани в добре познатия ни и утвърден през годините от групата стил който можем за по-кратко да наречем просто SYMBOLIC метъл.
  Както в преходните два записа, така и в Ad Hoc момчетата не пропуснали да започнат музикалната разходка с прекрасно изсвирено акустично интро. В сравнение с предишните два албума, тази интродукция е най-дълга и технична. Веднага след нея една врем за The Final Destination. Песен която сама по себе си едно от най-добрите неща които сме чували от SYMBOLI, изобщо. Брутлани китари, свъръхзвукови барабани и вокали излезли сякаш от недрата на ада, казано с една друма - ТРАШ! Nailed, е една от най-дългате и безспорно интересни песен. За разлика от предишното парче тук вокалите ни размазват с една идея по-ниска скорост, като цяло песента носи духа на класическия груув метъл.Със следващата композиция бандата отново значително увеличава оборотите. Според мен най-интересният елемент в Saved е сътрудничеството между здравите рифове и интересните барабани. Някъде в средата песента започва една много кратка част която е ни напомня за класическите прогресив герои. Следващото парче е значително по-еднообразно, с него групата ни показва, че не винаги техниката и бързината са в основата на добрата песен. В инструментално отношение I Am do известна степен напомня на последните два албума на австралийските касапи parkway drive. Седмата композиция Fear е със значително по-бавна и провлачена мелодия от останалите, интересна е с факта, че освен брутални вокали присъстват и лирични. Hordes of Thrash Metal е парче което ни връща назад във времето и ни припомня как са го правили класици като Slayer и Anthhrax. Песента е изключително брутална и технична във всяко едно отношение. В How Long SYMBOLIC сякаш са наблегнали малко повече на дет влиянията, в което няма нищо лошо, точно обратното, албума звучи по-разнообразно и интересно.За разлика от предишните два удара в Ad Hoc има аутро песен тя е Requiem (for Kolio-R.I.P.), изцяло акустична мелодия която, ни показва едно много по-различно лице. С нея траш формацията ни показва, че освен брутализмите с които сме свикнали може да свири и далеч по-нежни и различни неща.
  В най-общ план може да се каже, че това е най-добрият албум на SYMBOLIC, запис които ни показва една много по-технична и зряла страна и който доказват, че с всеки следващ албум стават все по-добри!

Abstraction - End of Hope(2014)

 Abstraction е българска power-progressive metal група създадена през 2009 година, първоначално името е Chronology. След известни промени сменят името на Abstraction и започват да творят своя собствена музика, която е резултат от уникалността на  бандата. През май 2013 година е реализиран сингъла който включва песните "Wolf", която е на два езика български и английски и "The Righteous Path".
  Състава на групата е Младен Медаров - вокали, Данаил Караджов на китарата, Ивайло Рашев - бас китара, Антонио Велков - барабани и Павел Серафимов - китара и клавири.
  “End Of Hope” се казва дебютната творба на Abstraction. Албума съдържа 9 песни, които са по-скоро като парчета от пъзел които образуват една звукова картина. Картина която описва дехуманизацията и комерсиализацията на съвременното общество. Ако трябва да сме по-точно в стиловата категоризация, стила е с неокласически влияния, на моменти тежки китари и ритмични секции.
Tracklist:
1. Wolf
2. Wondering
3. The Game
4. Last Man On Earth
5. Piece Of Life
6. Shattered Pieces
7. The Righteous Path
8. Requiem For A Dead Planet
9. Same Again

  Записа започва с гореспоменатата песен Wolf. Композицията започва с леко театрално интро, подходящо дори за хорър филм, което отстъпва мястото си на тежки рифове и картечни барабани. Вокалите са лирични и нежни, песента изобилства от класически елементи, които ни ни отвеждат далеч в средновековието. Следва "Wondering", започваща с риф който леко ми напомня на "Черната овца" на АХАТ. Като цяло в песента се долавят много силни влияния от Sabaton, най-вече хоровите напеви и ударните барабани. И в The Game момчетата не са изневерили на себе си, парчето е богато на класически елементи и майсторски изпълнени китари. Тук също има хорови на певи като в "Wondering".
  Сред най-интересните песни в End of Hope са Requiem For a Dead Planet, The Righteous Path, Wolf, Wondering. На първо слушане албума създава впечатление, че е еднообразен и скучен, но ако се заслушаме по-внимателно разбираме, че това е един изключително сложен за слушане запис които е невъзможно да бъде разбран от едно или две слушания. Изобилства от различни мелодии, солажи, честа(Но не хаотична) смяна на темпото. В End of Hope се долавят силни влияния от Sabaton, AHAT, HELLOWEEN, Dream Theater. 

  Определено групата притежава огромен потенциал и трябва да продължава да създава музика. Пожелавам им успех!

Voltage - 2013 - We Are Coming (Demo)

   Voltage са млада траш метъл група, създадена на 28 февруари 2011 година в Дупница. До сега групата има 13 авторски песни, както и кавъри на изпълнители като: Metallica, Megadeth, Slayer, Pantera и др. Групата има много концертни изяви някой от тях на: „Поп-рок фест Несебър”, "S'cool rock fest" в Пловдив, "Rock It Marathon", „Коко рок фест” в град Кърджали – там печели 2ро място, "Let's rock it" в Добрич, "Голямото междучасие 4" - там печели специалната награда продуциране и запис на песен. Но нека не прекаляваме със сухата статистика.
  Първото нещо което се набива най-силно на уши е, че това демо е изпипано по-добре от някой албуми излезли през тази година. Съдържа 3 песни с обща дължина 14:47 минути. Влиянията които се долавят за това време са наистина много, Overkill, Exodus, Slayer, Metallica. Първата песен Alone, е може би най-добрата. Това е композиция която прелива от здрави рифове и сола вокалите са на високо ниво а качеството на продукцията е отлично! Другата хубава песен е We Are Coming!, в нея според мен стила на групата на места клони повече към хардкор музиката и групи като Agnostic Front. Единственият недостатък е песента Bow, искам да кажа, че самата песен е хубава, но просто продукцията куца, може би защото е  Live изпълнение. Да се надяваме скоро да чуем албум от Voltage!
Оценка 6/10

WARTIME - Against Destiny (2010)

  В този така да се кажи дебютен албум прогресив - траш метълите от Wartime, разгръщат потенциала си напълно и демонстрират на 100% на какво са способни. Според мен музиката в албума е малко трудна за рамкиране, тъй като се долавят влияния от класическият хеви метъл, прогресив музиката и траш метъла. В случая едно от най-големите достойнства на албума е майсторското съчетаване на тези стилове в едно цяло.
  Записа започва ударно с песента Bequest. Именно в нея може да се доловят влияния на изпълнители като Judas Priest, най-вече в китарните партии. Вокалите са тежки и епични, а барабаните на места леко монотонни. За сметка на това в следващата песен барабаните са изнесени на преден план и са един от водещите инструменти, наред с китарите. Atomic bomb dome е песента с може би най-силно изразеното прогресив звучене. В това парче най-добре изпипания елемент е китарният риф който започва около 50-та секунда и който най-добре демонстрира качествата и достойнствата на групата. 
  От тук до края на албума Waretime показват завидни инструментални и вокални качества, както и професионално и добре премерено лавиране между прегреси и траш метъла, което в интерес на истината си е висш пилотаж. Сред най-забележителните песни в Against Destiny са Atomic Bomb Dome, Bequest, THe Drifter и Awereness. Песента 7 Years е изцяло инструментална композиция, която противно на очакванията ми е изпипана до най-малкият и на пръв поглед незначителен детайл. След две три по-внимателни изслушвания ни става ясно, че това не е пълнеж, а една много интелигентно изсвирена песен.
  За финал ще добавя, че това е един прекрасен албум пълен с отлично изсвирени песни и в който липсва всякакъв пълнеж. Просто здрав хеви метъл от първата до последната нота.
Оценка: 8,5/10

Day Of Execution - Dead Burning To Ashes

  Day Of Execution и всички останали български групи макар и трудно, успяха да докажат, че в България може да се създава качествена екстремна музика. Най-положителната страна на това явление е, че всички изпълнители успяват да избягат от традиционните клишета. За нас като фенове и журналисти, които подкрепят българската сцена, ни остава само да се надяваме това да продължава.
  Изданието което ще разгледаме сега, доказва тази тези с помощта осем прекрасни дет метъл песни, издържани в духа на класически изпълнители за жанра като Cannibal Corpse и Six Feet Under, плюс едно зловещо интро което допълнително придава нужната атмосфера на музиката.
  Както споменах всички песни са в класически дет метъл стил. Бързи, режещи китари, брутални бласт бийтове и неземно тежки и агресивни вокали. Най-доброто качество на албума е сравнителната разчупеност която музикантите са успели да постигнат и благодарение на която се Dead Burning To Ashes се вписва адекватно при останалите "тежки" издания, именно това е предпоставка този албум да се превърне в класика след време. Както бях споменал на едно друго място ако Day Of Execution не бяха българска група още с първият си албум щяха да пожънат огромен успех и да се вдигне повече шум около тях.
  Албума би допаднал най-много на феновете на класическият дет метъл и на всички останали които търсят качествена музика.
Оценка: 8/10

BALKHARA - Dustbowl (2013)

 BALKHARA са една от малкото наистина кадърни български групи в последно време. Изданието им от 2013 година Dustbowl подкрепя тезата ми. Новото издание на бандата е от пет песни и коренно се различава от CREST. Тук властва меланхолията, мрака и тежестта.
 Албума е изцяло акустичен което е допълнителна екстра към мрачната атмосфера. Албума е интересен от гледана точка на това, че в България не сме свикнали да слушаме подобна музика изпълнена от наши музиканти. Тук сякаш подобни творби се доказват малко по-трудно. Както вече казах, албума е акустичен, именно това е основният фактор който прави музиката толкова интересна и атмосферична. Стила е смесица между експериментален рок и прогресив рок/метъл.
 Водещите елементи в записа са бавните и монотонни китарни мелодии и тихите и драматични вокали. Относно визуалното оформление на изданието, то е семпло и не натоварващи с купища детайли. А това също понякога може да е определящо за начина по който ще се приеме даден запис. Пожелавам на групата да продължава да ни радва със стойностна музика и да поддържа високото си ниво.
оценка: 8/10